Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
[[File:Dolno-Draglishte-memorial-plaque.jpg|thumb|250px|Паметна плоча в село Долно Драглище]]
Въпреки проявения героизъм османците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена [[Стара Кресна|Кресна]]. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото - [[Луис Войткевич]]. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.<ref>[http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 46-47.]</ref> Поради техни интриги Софийският комитет [[Единство]] връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.<ref>
В началото на 1879 г. настъпва нов момент в политическата активност. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта на 1879 г., осъществявана от групата на [[Натанаил Охридски]]. Ha своя помощник [[Мирослав Хубмайер]] Натанаил възложил военно-организационни задачи. Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е поставено началото на новото устройство и са приети “Привременните правила за нареждането на Македонското въстание”. Тук сега се създало “Привременно военно управление на Македония”. [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]] настояват да се използва опитът от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика и така разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а начело на Военното управление от началото на април застанал [[Григор Огненов]].
Ред 38:
В разгара на новите въстаническите боеве по инициатива на [[Натанаил Охридски]] и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех.<ref>В състава на делегацията Влизали Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. ''„и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго."'' На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание В Търново, в които се настоявало, се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор".</ref> През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава османската граница с цел да даде сигнал за въстание около [[Битоля]]. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от [[Мелник|Мелнишко]], [[Благоевград|Горноджумайско]], Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.<ref>
Насилията продължават и в 1880 година.
| |||