Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

| период = 5 октомври 1878 - – 25 май 1879 г.

| място = [[Солунски вилает|Солунски вилает]] на [[Османска империя|Османската империя]]

| резултат = потушаване на въстанието

'''Кресненско-Разложкото въстание''' е въстание на македонските [[българи]] от 1878 - – 1879 година срещу [[османска власт|османската власт]], последвало решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], оставил [[Македония (област)|Македония]], извън границите на новообразуваното [[Княжество България]].

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като [[Натанаил Охридски]], [[Методий Кусев]], [[Васил Диамандиев]] и други и на комитетите „[[Единство]]“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, [[Димитър Попгеоргиев]], [[Ильо войвода|Ильо Марков]] и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с [[Османската империя]] райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

[[Картинка:Natanail-Ohridski-Plovdivski.jpg|мини|ляво|Митрополит [[Натанаил Охридски]], заедно с митрополит [[Кирил Скопски и Видински|Кирил Скопски]] - – един от главните организатори на въстанието]]

На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.<ref>{{ЕПК|1|471}}</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк]]а, надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп]]ско, [[Валовища|Демирхисарско]],[[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Софийският комитет „[[Единство]]“ изпраща [[Баньо Маринов]] с чета доброволци за главен войвода в [[Разлог (област)|Разлога]], като негов заместник-войвода е [[Никола Фурнаджиев (революционер)|Никола Фурнаджиев]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (област Благоевград)|Баня]].В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

Въпреки проявения героизъм османците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена [[Стара Кресна|Кресна]]. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото - – [[Луис Войткевич]]. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.<ref>{{cite book |title=Кресненско-Разложкото въстание, 1878- – 1879 |last=Дойнов |first= Дойно|authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher= Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages=46- – 47 |url=http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate= |quote= }}</ref> Поради техни интриги Софийският комитет „[[Единство]]“ връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.<ref>{{ЕПК|1|409}}</ref> По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат.

В началото на 1879 г. настъпва нов момент в политическата активност. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта на 1879 г., осъществявана от групата на [[Натанаил Охридски]]. Ha своя помощник [[Мирослав Хубмайер]] Натанаил възложил военно-организационни задачи. Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е поставено началото на новото устройство и са приети “Привременните„Привременните правила за нареждането на Македонското въстание”въстание“. Тук сега се създало “Привременно„Привременно военно управление на Македония”Македония“. [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]] настояват да се използва опитът от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика и така разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а начело на Военното управление от началото на април застанал [[Григор Огненов]].

|| 3. || [[Солун]] || Димитриев || за получаване в кафенето му на български вестници || също<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 389.</ref>

|| 24. || [[Воден]] || Христо Носчев || за същото || също<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 390.</ref>

|| 28. || [[Гумендже]] || Гоно Голобов || за същото || също<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 391.</ref>

* {{cite book |title=Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879 – 1879 |last=Дойнов |first= Дойно|authorlink= |coauthors= |year=1979 |publisher= Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html |accessdate= |quote= }}

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=821 „Кресненско-разложкото въстание – продължение на българската национална революция“], Йордан Ванчев, публикуванoпубликувано в сборник „Свобода и Отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край“, София, 1972 г.