Методи Андонов – Ченто: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
м Премахната редакция 8588395 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 19:
 
=== В Царство България===
След анексията на [[Вардарска Македония]] и присъединяването ѝ към България Ченто е поканен да сътрудничи на новите власти, но отказва. Поддържа идеята за независимост на Македония и започва да симпатизира на съпротивата. Поради това неколкократно е арестуван, а към края на [[1942]] година е интерниран първо в село [[Мелница (Област Ямбол)|Мелница]], а после в трудов лагер в [[Чучулигово]]. След завръщането си през есента на [[1943]] година Ченто минава в италианската окупационна част на Вардарска Македония, в района на [[Дебърца]], където става член на Главния щаб на съпротивата. Като най-авторитетната личност през [[декември]] 1943 Методи Андонов-Ченто е избран да оглави Инициативния комитет за свикване на [[АСНОМ]]. На [[2 август]] [[1944]] година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] се състоява Първото заседание на АСНОМ, на което Ченто е председател. По негова инициатива на събранието са поканени и дейци на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]] - [[Йордан Чкатров]] и [[Трайче Чундев]]. Макар да следва директивите на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] от Яйце за образуването на Федерална югославска единица Македония, Ченто и неговото обкръжение имат за цел да използват предимствата на бъдещето федерално устройство на Югославия и да отдалечат Вардарска Македония от повторна сръбска доминация. На самото събрание избухва скандал между Ченто и пратеника на Тито - [[Светозар Вукманович]] относно подбора на поканените и специално за включването на [[сърбомани]] в Президиума на АСНОМ. Изгонването на Вукманович от заседанието има негативни последици за Ченто, който и след това остава на мнение за недопускането на просръбски настроени комунисти на високи постове в Комитета.
 
=== В СФРЮ===
Ред 27:
Той се противи новата македонска войска да бъде изпратена на [[Срем]]ският фронт, а желае тя да бъде изпратена в напуснатия от германците [[Солун]] с цел създаване на [[Обединена Македония]] и подкрепя избухналия [[Скопски войнишки бунт]]. Той се противопоставя и на връщането на сръбски колонисти и се обявява за финансова независимост на НР Македония. При гласуването на чл. 1-ви от новата конституция на [[СФРЮ]], в който липсва възможност за напускане на федерацията от страна на републиките, той демонстративно напуска залата на парламента в Белград. В резултат на тези негови действия и след жестоки критики от страна на Главния комитет на Народния фронт на Македония той е принуден да подаде оставка и през [[март]] [[1946]] се връща в Прилеп.
 
Все пак Ченто не се отказва от идеите си. Той решава да отиде инкогнито на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]], като частно лице и да разпространи изложение, с коeто се иска великите сили да изпратят анкетна комисия, която да се застъпи за правото на самоопределение и обединение на Македония и за нейното излизане от Югославската федерация. Ченто планира да премине нелегално през Гърция, обаче е издаден и на [[14 юли]] същата година е арестуван в Прилеп. Три седмици по-късно е обявено, че: ''е заловен при опит за преминаването на югославско-гръцката граница''.<ref>http://www.makedonskosonce.com/broevis/2005/sonce565_566.pdf/22_24_cento.pdf</ref> През ноември 1946 е изправен пред съда. В съдебния състав влизат [[Лазар Мойсов]] и [[Коле Чашуле]]. Ченто е осъден на 11 години затвор в режим на принудителен труд. Прекарва в затвора в [[Идризово]] повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на условията в затвора се разболява тежко и е освободен предсрочно, но малко след освобождаването си умира. Така в комунистическа Югославия, името му става табу, а когато се споменава, той е описван като предател и контрареволюционер. През [[1990]] година, непосредствено преди обявяване независимостта на [[Република Македония]], след молба от сина му Илия Андонов-Ченто е възобновен процеса срещу баща му, при което Методи Андонов-Ченто е реабилитиран.<ref>[http://www.sobranie.mk/default.asp?ItemID=55C78CD2E66E334188B3C8C0077BF605 Кратка биография от сайта на събранието на Република Македония]</ref>
 
== Външни препратки ==