Цариградска конференция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8588374 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 1:
[[File:Constantinople Conference.jpg|мини|400п|Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон [[Хайнрих фон Каличе]], лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], граф [[Жан-Батист дьо Шодорди]]. Седнали: граф [[Луиджи Корти]], граф [[Франсоа дьо Бургоан]], сър [[Хенри Елиът]], граф [[Николай Игнатиев]], барон [[Карл фон Вертер]], граф [[Ференц Зичи]]]]
'''Цариградската посланическа конференция''' е конференция на посланиците на [[Велики сили|Великите сили]], акредитирани към [[Високата порта]], провела се в периода [[23 декември]] [[1876]] г. – [[20 януари]] [[1877]] г.
== Причини за конференцията ==
Ред 22:
: граф [[Луиджи Корти|Лодовико (Луиджи) Корти]], посланик в Цариград.
Първоначално (от [[30 ноември]] до [[10 декември]] 1876 г.) маркиз Солсбъри и граф Игнатиев разговарят относно политическото устройство на българските земи и на [[Босна и Херцеговина]]. След това започват предварителните заседания на конференцията (11 – 22 декември) без османски представители.
== Проект за териториални промени в Западните Балкани ==
Ред 32:
По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения.
В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център [[Велико Търново|Търново]], и Западна – с център [[София]]. На заседанието на [[8 януари]] [[1877]] г. маркиз Солсбъри заявява, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято.“
Източната българска автономна област включва [[санджак|санджаците]] [[Велико Търново|Търновски]], [[Русе]]нски, [[Тулча]]нски, [[Варна|Варненски]], [[Сливен]]ски, [[Пловдив]]ски (без казите Султанери и [[Смолян|Ахъчелеби]] в Родопите) и казите Кърклисийска ([[Лозенград]]ска), Мустафапашовска ([[Свиленград]]ска) и Казълагачка ([[Елхово|Елховска]]) от [[Одрин]]ския санджак.
Ред 61:
== Историческо значение на Цариградската конференция ==
На [[21 декември]] изготвеният на конференцията план е връчен на [[Високата порта]]. Но междувременно султан [[Абдул Хамид II]] назначава за велик везир привърженика на [[младотурци|младотурската партия]] и на конституционното управление [[Мидхат паша]]. И на официалното откриване на конференцията на [[23 декември]] [[1876]] г. [[Сафет паша]] става и прогласява „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. „Негово величество султанът ощастливи империята с [[Османска конституция|конституция]].“ С това се заявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи.
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи.<ref>L.S. Stavrianos. [http://www.serbianunity.net/culture/history/berlin78/index.html#Constantinople%20Conference Constantinople Conference,] in: ''The Balkans Since 1453''. Austin: Holt, Rinehart and Winston, 1963.</ref> На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни.<ref>[http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990CE5DE103AE63BBC4E52DFB766838C669FDE Turkey and the Great Powers. The Constantinople Conference. The Commissioners' Last Proposals to the Porte. An Ultimatum Presented the Great Dignitaries of State to Decide Upon an Answer.] New York Times, 16 January 1877.</ref> На 18 януари 1877 [[Везир|Великият везир]] Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.<ref name="Иванова">Н. Иванова. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/NUSHA_IVANOVA_CARIGRADSKATA_KONF_1876.pdf Цариградска конференция 1876: Позиции на Великите сили по Българския политически въпрос по време на Конференцията.] София, 2007.</ref> Държавите – участнички в конференцията отзовават своите посланици от [[Цариград]].
| |||