Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8588306 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 39:
През Средните векове проходът е наричан '''Царски проход''' (на [[гръцки]]: ''Βασιλική κλεισούρα'') или „Царски врата“ (на [[гръцки]]: ''Βασιλική πύλη''), а по-късно и '''Български проход''' (на гръцки: ''Βουλγαρική κλείσις'').
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с бъдещия цар [[Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (вж. [[битка при Траянови врата]])<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>.
Името ''Траянови врата'' е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427 – 1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава прохода с войските си през [[1443]] г. По време на [[османското владичество]] проходът е наричан и с турското име '''Капъджик дервент''' ({{lang-tr|kapı}} – капия, врата, и ''dervent'' – проход), както и '''Маркова капия'''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX[[19 век|век]]<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19 – 146</ref>.
| |||