Тодор Паница: Разлика между версии

Впоследствие той се установява в [[Белград]], откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.110.</ref> След [[Деветоюнски преврат|преврата]] на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното [[Сдружение против българските бандити]]. По-късно емигрира във [[Виена]], където се свързва със средите на [[Коминтерн]]а и БКП. Продължава контактите си с [[Македонска федеративна организация|федералистите]] и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на [[Септемврийското въстание]].<ref>Разведка и контраразведка в лицах. Москва, 2002, с. 375.</ref> Паница подкрепя идеята за [[Балканска федерация]] и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Участва в подготовката на подписването на [[Майски манифест]] от страната на [[МФО]], като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите и&#768;.<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.127.</ref> След провала на Манифеста, [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от [[Иван Михайлов]]. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на [[ВМРО (обединена)]].

 

 

== Външни препратки ==