Отваря главното меню

Промени

м
Премахната редакция 8587373 на Kerberizer (б.)
През [[1939]] г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През [[1941]] г. е назначен за директор на I прогимназия „Христо Ботев“. През [[1943]] г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга „[[Ангелът на Шартър]]“, в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.
 
По време на въздушните бомбардировки над София на [[10 януари]] [[1944]] г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в [[Лясковец]]. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви.
 
Подложен на силен натиск в първото десетилетие след [[9 септември]] [[1944]] г., той спира да пише. През [[1945]] г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на [[1947]] г. е началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през [[1950]] г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като „Бунтът на масите“ на [[Хосе Ортега и Гасет]], „[[Братовчедката Бет]]“ на [[Оноре дьо Балзак]], „Басни“ от [[Жан дьо Лафонтен]], „[[Червено и черно]]“ на [[Стендал]], разкази на [[Антон Чехов]], съвременни испански поети, лирика на [[Фридрих Хьолдерлин]] и др.
 
През [[1952]] г. Далчев заема поста на [[Радой Ралин]] като редактор на списание „Пламъче“. Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., той продължава да превежда. През следващите години той и [[Александър Муратов]] плодотворно сътрудничат в множество съвместни преводи на чуждестранна художествена литература.
През [[1974]] г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден [[Народна република България (орден)|„Народна република България“]] – III степен. През лятото на [[1977]] г. пише стихотворението „Художникът и вятърът“, посветено на Иван Симеонов. Това е първото му стихотворение в [[бял стих]] и последното за творческия му път.
 
Далчев умира в [[София]] на [[17 януари]] [[1978]] г.
 
== Наследство и влияние ==
109 495

редакции