Боймица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587187 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 40:
В края на [[19 век]] Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 г. пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170 – 171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Боймица има 1 220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на 20 век по-голямата част от селото се отказва от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и приема духовното върховенство на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в ''Байлища'' (Baïlichta) има 1 080 [[българи]] екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 – 195.</ref>
В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на 19 век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и се превръща [[Апостол войвода]] Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]] и [[Гевгели]]йско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]]. Революционният комитет в Боймица е образуван още в 1896 г., като негов председател е българският учител Филип Димитров, родом от Леринско.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> Селото пострадва при [[Валандовска афера|Валандовската афера]]. Боймичани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след него на [[23 ноември]] [[1903]] година селската чета се сражава с редовна турска войска.
В 1910 г. в Боймица е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Тефик Мехмедов.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910 г., стр. 3.</ref>
| |||