Крушевска република: Разлика между версии

С названието '''Крушевска република''' се нарича сформираната власт на въстаниците от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в град [[Крушево (град)|Крушево]] по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].

 

 

Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, [[Никола Русински]], [[Велко Марков]], [[Гюрчин Наумов]] и [[Йордан Пиперката]], а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци [[Петър Ацев]], [[Кирил Янков]], [[Антиноген Хаджов]], [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Павлов]] и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]], Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на [[Питу Гули]] (трети отряд), Гюрчин Наумов, [[Марко Христов]], [[Христе Тасев]], [[Коста Христов (Годиве)|Коста Христов]], [[Ташко Карев]], Тодор Христов и [[Андрей Докурчев]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_4.html Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт ­ София, 2001]</ref>. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм [[Прилеп (град)|Прилеп]] от настъпващата турска войска<ref>[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA403&lpg=PA403&dq=Андрея+Димов+крушево&source=bl&ots=qdDdy-ERiX&sig=Vsi7JA41LyxWxD3aq2yeUj82Vpc&hl=en&ei=B9ojTLiyH9iJOK6HmYkF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBIQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403]</ref>.