Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8587093 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 164:
Под натиска на британски и френски представители, Кемал в крайна сметка позволява евакуацията на християните, но не и на мъжете от 15 до 50-годишна възраст: те са депортирани във вътрешността на страната за принудителен труд, където измира по-голямата част от тях<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 369 – 370</ref>.
 
На [[11 октомври]] 1922 г., държавите от [[Антантата]] подписват с кемалисткото правителство [[Муданийско примирие|Муданийското примирие]], към което 3 дни по-късно се присъединява Гърция. Последната е принудена да предаде Източна Тракия, като евакуира православното (гръцко) население.
 
На [[24 юли]] [[1923]] г. в Лозана е подписан договор, който слага край на войната и определя границите на съвременна Турция на запад. Лозанският мирен договор, наред с други неща, урежда и размяната на население между Турция и Гърция, което означава край на вековната история на гърците в Мала Азия. На 6 октомври същата година кемалистите навлизат в евакуирания от Антантата Истанбул.
 
=== Създаване на република ===