Беласишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587121 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
||
Ред 19:
{{Б-В войни Самуил}}
{{шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни}}
'''Бела̀сишката битка''', известна още като '''битката при Беласица''', '''битката при Ключ''' или '''битката при Клидион''' (на [[гръцки]]: ''Μάχη του Κλειδίου''), се състои на
В началото на този двубой [[Самуил]] има превес, но от [[1001]] г. насетне, когато [[Византия]] се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с [[араби]]те, [[българи]]те започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на [[1014]] г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – [[Самуилова крепост (Ключ)|крепостта-дема]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html ''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 692 и бел. 54.] (изд. София 1971)</ref>, издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: ''Κλειδίον'', ''Клидион'') между планините [[Беласица]] и [[Огражден]], край днешното село [[Ключ (село)|Ключ]].
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на [[Никифор Ксифий]], който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно – на
Макар и да не води непосредствено до края на [[Първата българска държава]], Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да отразят византийския натиск и през [[1018]] година България губи независимостта си.
| |||