Битка при завоя на Черна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8587148 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 8:
[[Файл:Crna-stamp.jpg|ляво|мини|250px|Българска марка, посветена на Сражението при завоя на Черна]]
[[Файл:BASA-1155K-1-324-3-Rayko Aleksiev.jpg|ляво|мини|250п|Български картечен взвод при завоя на Черна]]
През август 1916 година българските войски провеждат настъпателната [[Леринска операция]]. След нейното преустановяване силите на Антатата предриемат контранастъпление. Те заемат [[Каймакчалан]] на [[2 октомври]] и продължават към [[Битоля]].
 
В района на завоя на Черна в края на септември 1916 г. е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата Българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Помощ на Българската войска оказват и съюзните ѝ германски войски, които изпращат 2 свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав.
Ред 16:
На 14 – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат 8 последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.
 
На 18 октомври 1916 г. те преминават река [[Църна|Черна]] (Църна) при [[Брод (Община Новаци)|Брод]] и се укрепяват на левия ѝ бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На [[23 октомври]] огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при [[Кенали]]. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На [[7 ноември]] съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между [[Крапе]] и [[Полог (село)|Полог]]. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на [[10 ноември]] без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на [[19 ноември]] са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км. северно от града на линията [[Пелистер]] – кота 1248 – кота 1050.
 
През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май с.г. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на [[9 май]] 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са 2 техни офицери и 200 войници./ Подполк. Ан. Разсуканов, Цит.съч. с.197 – 198/
 
Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5 425 души. /П.Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С.1935, с.88/