Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587288 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
||
Ред 49:
=== Основаване ===
{{Основна|Основаване на ВМОРО}}
Така на
{{цитат|Въ сѫщото заседание на дълго се разисква, какво да бѫде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпросъ ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричатъ: „Македонска революционна организация“, а комитетътъ – „Централенъ македонски революционенъ комитетъ“, а съкратенъ „Ц. М. Р. К.“<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/mg_ht/ht_2.htm Първиятъ комитетъ на ВМРО ― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ, съобщава Любомиръ Милетичъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, стр. 102 – 103.]</ref>}}
Ред 181:
{{Цитат|Ние схванахме, че борбата в София е от принципиален характер. С прибързано въстание на върховистите ще се придаде повече български характер на борбата, когато тя по устав бе борба за автономия.<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>}}
На
== Афери, въстания и борба с чуждите пропаганди ==
Ред 195:
=== Илинденско-Преображенско въстание ===
{{Основна|Илинденско-Преображенско въстание}}
В началото на 1903 г. под председателството на [[Иван Гарванов]] [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунският конгрес]] взема решение за вдигане на [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]] през лятото на същата година. В края на [[април]] същата година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни впоследствие като [[Солунски атентати|„гемиджиите“]], извършват серия от атентати в [[Солун]]. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но не постигат особен резултат. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] на [[Битолски революционен окръг|Битолския окръг]] се решава въстанието да започне в окръга на
=== Борба с чуждите пропаганди ===
Ред 228:
=== Легализация ===
{{Основна|Съюз на българските конституционни клубове|Народна федеративна партия (българска секция)}}
Така наречената [[Младотурска революция]] в [[1908]] г. прокламира ограничаване правата на султана и равноправие на етносите в империята. Първоначалната еуфория кара българските чети да прекратят въоръжената борба и с благоволението на османските власти да слязят от планините. Основните крила на ВМОРО през 1909 г. дават началото на две легални политически партии – [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. И двете успяват да вкарат български депутати в Османския парламент. Българското правителство се възползва от нестабилността, настъпила в Османската империята непосредствено след идването на младотурците на власт, и на
=== Реактивация ===
В края на 1909 г. очевидните тенденции в развитието на младотурския режим довеждат до преориентиране на някои от левите. Между тях е [[Христо Чернопеев]], който с група дейци от [[Солунски революционен окръг|Солунски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Серски революционен окръг|Серски]] революционен окръг, между които [[Тане Николов]] и [[Апостол Петков]], но без санданистите, основават на
В периода между [[Хуриет]]а и [[Балкански войни|Балканските войни]] се наблюдава и едно ново явление в отношенията между революционното движение и българската държава. Левицата, която в предишния период заклеймява всяко сътрудничество с българските власти, изправена пред реалностите на балканския национализъм, променя позицията си. В 1909 г. българската държава вече е официално призната като независима от Османската империя и сравнително добре въоръжена. Под влияние на турските жестокости в Македония и Одринско психологическата атмосфера в България е наелектризирана и се очаква война. Така през май 1911 г. от България за вътрешността на Македония заминават първите нови чети на ВМОРО, формирани на българска територия. Те предприемат организирането и извършването на редица атентати. Още през 1910 г. Тодор Александров разработва нова тактика на бойните действия, която предвижда да се избягват мащабните операции за сметка на добре премерени диверсионни акции и атентати. Така под негово ръководство са организирани и извършени [[Магарешки атентати|Магарешките атентати]], които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.
Ред 249:
=== Първа Световна война ===
{{Основна|Единадесета македонска дивизия}}
В 1914 г. ВМОРО организира т. нар. [[Комитет на дезертьорите]], който има за цел да ръководи и координира прехвърлянето към [[България]] на дезертирали от сръбската армия българи след избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 136 – 137, 151 – 153.]</ref> Нападението на Австро-Унгария над Сърбия кара организацията открито да прояви симпатии към [[Централни сили|Централните сили]]. Ръководството на ВМОРО осъществява контакт с австро-унгарската и германската легации в София и си издейства солидни средства за въоръжаване. На
С включването на България в Първата световна война на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през октомври 1915 г. структурите на ВМОРО изцяло се вливат в състава на [[Българска армия|Българската армия]]. Така в хода на войната на практика организацията прекратява съществуването си. На 30 октомври е предприета масова акция по прекъсване на телеграфните съобщения във Вардарска Македония и чрез граничните пунктове в Гюешево, Черната скала, [[Благоевград|Горна Джумая]] и [[Струмица]] се предават данни за разположението на сръбските войски, които улесняват действията на българските части. Четите на ВМОРО действат успоредно с настъпващите български войски, като в много случаи – [[Кратово]], освободен от четата на [[Дончо Ангелов]], [[Радовиш]], освободен от [[Петър Лесев]] и [[Петър Овчаров]], [[Крушево (град)|Крушево]], освободено от [[Петър Чаулев]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] и други – влизат първи в освободените селища.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.]</ref> Формирана е и [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] предимно от българи от Македония, която е наследник на Македоно-одринското опълчение. През 1915 г., при българското настъпление срещу Сърбия, дивизията участва в боевете при [[Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. През следващата 1916 г. Единадесета дивизия влиза в боевете срещу английски части по долината на [[Струма]]. През март 1917 г. [[Александър Протогеров]], полк. [[Петър Дървингов]] и четите на ВМОРО начело с [[Тане Николов]] потушават сръбското [[Топлишко въстание]] в [[Поморавие]]то. През 1918 г. дивизията участва в епичните [[Битка при Дойран (1918)|Дойрански сражения]], в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление. След пробива на съглашенските сили при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]] през септември 1918 г. дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана.
|