Гражданска война в Гърция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587347 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
||
Ред 35:
{{основна|операция "Манна" (1944)}}
Съгласно споразумение между гръцкото и британското правителства, сключено в [[Касерт]] на
Но още на 3 декември 1944 г. в Атина избухва т.нар. [[декемвриана]] - престрелка между гръцки демонстранти-комунисти и полицията. Този инцидент фактически поставя началото на гражданската война в Гърция, която с малки прекъсвания се води до [[1949]] г.
Ред 43:
В така сложилите се обстоятелства ГКП по настояване на своя лидер Сянтос се съгласява на прекратяване на въоръжената борба и участие в легалната политическа дейност заедно с другите партии и движения. На 12 февруари в гр. [[Варкиза]] се сключва [[споразумение от Варкиза|споразумение на гръцкото правителство с ръководството на КПГ и ЕАМ за разпускане на ЕЛАС]]. Радикалната групировка на гръцкото съпротивление, начело с [[Арис Велухиотис]], отказва да го признае.
Британските войски съвместно с гръцките правителствени сили започват кампания по преследване на поддръжниците на Национално-освободителния фронт (ЕАМ) и Гръцката народно-освободителна армия (ЕЛАС). При това положение ръководството на КПГ се опитва да получи поддръжка от комунистическите партии на съседните страни, преди всичко на [[Югославия]] и [[България]]. През ноември [[1944]] г. членът на Политбюро на ЦК на КПГ П. Русое се среща с Й. Б. [[Тито]], който се съгласява да помогне на ЕАМ/ЕЛАС във военно отношение в случай на конфликт между тях и британците. Опитите да се получи поддръжка и от БКП срещат уклончив отговор. На
В сложно положение се оказва и Югославия. Западните държави обвиняват Белград във „враждебно вмешателство“ във вътрешните работи на Гърция. По тяхно настояване се изпраща специална комисия на ООН за изучаване на ситуацията по югославско-гръцката граница.
На
== Ход на войната ==
На втория пленум на КПГ (12 – 15 февруари 1946 г.) се взема решение за отказ от участие в изборите и започване на подготовка за въоръжена борба срещу „монархофашистите“ при окупацията от Великобритания. През пролетта на 1946 г. Захариадис, връщайки се от конгреса на Чехословашката комунистическа партия, посещава Тито в Белград, а след това отива и в Крим където се среща със Сталин. И двамата одобряват действията на КПГ.
Като начало на войната се счита завладяването на населения пункт Литохоро от въоръжен отряд под командването на Ипсилант. Това става в надвечерието на изборите, състояли се на
Първоначално КПГ приветства решителните действия на НОФ, но след това надделяват притесненията, че това ще доведе до откъсване на [[Егейска Македония]] и нейното присъединяване към България или Югославия. Поради това КПГ се разграничава от НОФ, което значително намалява бойните възможности на партизаните. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира [[Демократическа армия на Гърция|Демократическата армия на Гърция]] под общото командване на генерал [[Маркос Вафиадис]], един от най-талатливите генерали-комунисти. Той е твърд поддръжник на воденето на партизанска война „на изтощение“ срещу гръцкото правителство.
|