Гражданска война в Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8587347 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 35:
 
{{основна|операция "Манна" (1944)}}
Съгласно споразумение между гръцкото и британското правителства, сключено в [[Касерт]] на [[20 септември]] [[1944]] г., всички въоръжени формирования в страната преминават на подчинение на върховното главно командване на Гърция, което фактически е възглавявано от британския генерал Скоби.
 
Но още на 3 декември 1944 г. в Атина избухва т.нар. [[декемвриана]] - престрелка между гръцки демонстранти-комунисти и полицията. Този инцидент фактически поставя началото на гражданската война в Гърция, която с малки прекъсвания се води до [[1949]] г.
Ред 43:
В така сложилите се обстоятелства ГКП по настояване на своя лидер Сянтос се съгласява на прекратяване на въоръжената борба и участие в легалната политическа дейност заедно с другите партии и движения. На 12 февруари в гр. [[Варкиза]] се сключва [[споразумение от Варкиза|споразумение на гръцкото правителство с ръководството на КПГ и ЕАМ за разпускане на ЕЛАС]]. Радикалната групировка на гръцкото съпротивление, начело с [[Арис Велухиотис]], отказва да го признае.
 
Британските войски съвместно с гръцките правителствени сили започват кампания по преследване на поддръжниците на Национално-освободителния фронт (ЕАМ) и Гръцката народно-освободителна армия (ЕЛАС). При това положение ръководството на КПГ се опитва да получи поддръжка от комунистическите партии на съседните страни, преди всичко на [[Югославия]] и [[България]]. През ноември [[1944]] г. членът на Политбюро на ЦК на КПГ П. Русое се среща с Й. Б. [[Тито]], който се съгласява да помогне на ЕАМ/ЕЛАС във военно отношение в случай на конфликт между тях и британците. Опитите да се получи поддръжка и от БКП срещат уклончив отговор. На [[19 декември]] [[1944]] г. [[Георги Димитров]] изпраща телеграма до Л. Стрингос, член на Политбюро на ЦК на КПГ, където пише „при сегашното международно положение въоръжената поддръжка на гръцките другари отвън е напълно невъзможна. Помощ от страна на България или Югославия, която ще ги постави тях и ЕЛАС против английските въоръжени сили, малко ще помогне сега на гръцките другари, но в същото време, може силно да навреди на Югославия и България“.
 
В сложно положение се оказва и Югославия. Западните държави обвиняват Белград във „враждебно вмешателство“ във вътрешните работи на Гърция. По тяхно настояване се изпраща специална комисия на ООН за изучаване на ситуацията по югославско-гръцката граница.
 
На [[29 май]] [[1945]] г. в Гърция се връща генералният секретар на ЦК на ГКП Никос Захариадис, намирал се от 1941 г. в [[концлагер]]а [[Дахау (концлагер)|Дахау]]. Той е настроен за въоръжена борба за власт. На [[2 октомври]] 1945 г. на VII конгрес на ГКП, Захариадис отхвърля позицията на някои членове на КПГ относно пътищата за установяване на народно-демократичен строй, считали, че съществува възможност за мирно завземане на властта. Той заявява, че това е ''„само възможност, но не и действителност, защото е съществувал и съществува чуждестранен, английски, по-точно англосаксонски фактор...“''
 
== Ход на войната ==
На втория пленум на КПГ (12 – 15 февруари 1946 г.) се взема решение за отказ от участие в изборите и започване на подготовка за въоръжена борба срещу „монархофашистите“ при окупацията от Великобритания. През пролетта на 1946 г. Захариадис, връщайки се от конгреса на Чехословашката комунистическа партия, посещава Тито в Белград, а след това отива и в Крим където се среща със Сталин. И двамата одобряват действията на КПГ.
 
Като начало на войната се счита завладяването на населения пункт Литохоро от въоръжен отряд под командването на Ипсилант. Това става в надвечерието на изборите, състояли се на [[31 март]] [[1946]] г. На свой ред в [[Западна Македония|Западна]] и [[Централна Македония|Централна]] [[Егейска Македония]] започва въоръжена борба и [[Народоосвободителен фронт|Народоосвободителният фронт]] (НОФ) на „славяногласните“ който до лятото на 1946 г. разпространява своето влияние върху цялата Егейска Македония.
 
Първоначално КПГ приветства решителните действия на НОФ, но след това надделяват притесненията, че това ще доведе до откъсване на [[Егейска Македония]] и нейното присъединяване към България или Югославия. Поради това КПГ се разграничава от НОФ, което значително намалява бойните възможности на партизаните. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира [[Демократическа армия на Гърция|Демократическата армия на Гърция]] под общото командване на генерал [[Маркос Вафиадис]], един от най-талатливите генерали-комунисти. Той е твърд поддръжник на воденето на партизанска война „на изтощение“ срещу гръцкото правителство.