Отваря главното меню

Промени

м
Бот: премахване на уикивръзки към дати
Групата андарти са посрещнати от Коте Христов и трима негови сподвижници. При навлизането им в Македония при [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]] ги посрещат Павел Киров и [[Лакис Пирзас]], които после ги отвеждат във вътрешността. Между 16 – 25 март офицерите посещават селата [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Черновища]], [[Руля]], [[Ощима]], [[Желево]] и [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], където посещават училищата и църквите, и раздават дребни рушвети. От Оровник Мелас се насочва към Битоля за среща с Йон Драгумис, а после през [[Солун]] се прибира в [[Пирея]], като изготвя доклад за гръцкия министър-председател. Офицерите Папулас и Колокотронис изпращат втори доклад, опровергаващ оптимизма на Павлос Мелас и възможността да се развие четническо движение, което да измести българската организация.
 
По същото време се засилва и [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] в северозападна Македония, а между власи и българи се наблюдава все по-голямо сътрудничество. На [[12 май]] в Айтос е убит един от първите андартски войводи Вангел Георгиев. Скоро след това Коте Христов е заловен от турските власти и в началото на 1905 година е обесен. Успоредно с това много села преминават под върховенството на Българската екзархия. Тези събития карат Гърция да изпрати много нови чети в Македония до края на годината.<ref name="Gounaris" />.
 
[[File:PavlosMelasTheofilos.jpg|мини|250п|Портрет на Павлос Мелас от [[Теофилос Хадзимихаил]]. След смъртта на Мелас всички андарти се стремят да възпроизвеждат позата му при снимки и портрети.]]
 
[[Картинка:Georgios Katechakis (Kapetan Rouvas).jpg|ляво|мини|250п|Георгиос Катехакис]]
На 20 октомври 1904 година в Македония с чета влиза гръцкият андарт капитан Рувас ([[Георгиос Катехакис]]). Със свойте 60 четници установени в село Лехово през нощта на [[13 ноември]] атакува село [[Зелениче]]. В същото време българският първенец Стефан Готев празнува сватбата на сина си, заедно с младоженците и българи и турци от селото. Андартите нахлуват по време на тържеството и избиват 13 души, сред които домакина и младоженеца, и няколко деца, а други 5 са ранени. В същото време част от гръцката чета атакува и къщата на местния български поп. Смесени европейски комисии установяват гръцките зверства и нехайността на турската държава, като изпращат вербални ноти до [[Висока порта|Високата порта]]. Нападението и масовото избиване на невинни българи и турци остава в спомените като „[[Зеленишка кървава сватба|Зеленишката кървава сватба]]“. Тя е пряк отговор на убийството на Павлос Мелас, макар зеленичани да не участват в акцията срещу него. За гръцките андарти това е наказателна акция<ref>Каравангелис, Германос. Македонската борба (спомени), в: Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 г., ИК Синева, София, 2001, стр.367.</ref>.
 
[[File:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|thumb|250п|Четата на [[Тане Стойчев]] и [[Дзоле Стойчев]].]]
Скоро след Рувас в Македония навлиза с 40 членна чета и капитан Вардас (критянина поручик [[Георгиос Цондос]]). Обикаля главно областта [[Костенария]] и южните костурски райони. Избива местните български първенци в [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]] и [[Видолуща]], а на [[4 декември]] в [[Осничени]] убива и районния войвода [[Костандо Живков]]. Вардас става върховен началник на всички чети в Битолския вилает.
 
В Солунския вилает главният консул Ламброс Коромилас привлича гръцките офицери [[Георгиос Какулидис]], [[Михаил Мораитис]], [[Константинос Мазаракис]], [[Атанасиос Ексадактилос]], Спирос Спиромилиос, [[Димитриос Какавос]] и [[Йоанис Аврасоглу]]<ref name="Gounaris" />, които заедно с товари оръжие пристигат по море от Гърция. Прави неуспешен опит да привлече на своя страна и [[Апостол Петков]], който впоследствие ще се превърне в техен основен противник. Още в първите дни на септември [[Лука Иванов]] разбива една гръцка чета. На 26 ноември [[Караташо]] разбива четата на капитан Епаминондас между селата [[Саракиново]] и [[Долно Родиво|Родиво]]. Въпреки българските успехи, гръцките четнически акции се засилват. През октомври 1904 година [[Гоно Йотов]] повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]). По същото време [[Константинос Буковалас]] и [[Йоанис Дафотис]] повеждат чета в района<ref>[http://users.sch.gr/theoarvani/alexandreia/istoria/GIANNENA.pdf ΤΟ ΡΟΥΜΛΟΥΚΙ – ΙΣΤΟΡΙΑ – ΛΑΟΓΡΑΦΙΑ – ΣΥΜΜΕΤΟΧΗ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ]</ref>. По същото време се поставя началото на гръцката въоръжена пропаганда и в Източна Македония<ref name="Gounaris" />.
В [[костурско]] в средата на февруари андартска чета удря село [[Мангила]], като районната чета и селската милиция на ВМОРО разбиват и отблъскват гърците. През март в [[Осничани]] и [[Езерец]] гърците убиват 10 души българи, в отговор [[Жиковищки манастир|Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“]] е опожарен, постоянен сборен пункт на гръцки андарти. Пощадена е само църквата на манастира<ref>Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 10.</ref>. Още са опожарени използваните от андартите [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловски]]<ref>[http://www.golden-greece.gr/politismos/moni_ag_nikolaou_tsirilovou_kastoria.html Αγίου Νικολάου Τσιριλόβου]</ref> и [[Сливенски манастир]] през март 1905 година.
 
В отговор на [[20 март]] 1905 година в село [[Лошница]] капитан Вардас ([[Георгиос Цондос]]) събира четите на Евтимиос Каудис, [[Йоанис Каравитис]], Макрис ([[Георгиос Диконимос]]), [[Теодорос Кукулакис]], [[Йоанис Пулакас]], Мальос ([[Стефанос Дукас]]), които заедно с милицията от съседните чисто гръцки села, наброяват повече от 300 мъже. По нареждане на Германос Каравангелис обединената чета напада на [[25 март]] българското село [[Загоричани]] и извършват [[Загоричанско клане|страшно клане]]. Следва поредна международна комисия на [[Австро-Унгария|австроунгарския]] и [[Русия|руския]] консули, заедно с италиански офицери, които описват ужасните зверства извършени от гръцките андарти. Според консулите леринският и костурският каймакамин са замесени в клането.
 
През април андартите избиват при село [[Скумско|Сконско]] група беззащитни работници, предимно от Жупанища, отиващи на работа в Гърция, а през юни в планината [[Вич]] са избити петима селяни от [[Българска Блаца]] и трима от [[Прекопана]]. Убийствата вероятно са извършени от четите на Георгиос Катехакис, [[Петрос Манос]] и Павлос Гипарис, които по същото време дават сражение на турски аскер край Българска Блаца. Четите на [[Никостратос Каломенопулос]] и [[Христос Цолакопулос]] са разбити край [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и дават много жертви. В района пристигат и четите на Константинос Мазаракис, Спирос Спиромилиос и [[Емануил Кацигарис]]<ref name="Gounaris" />. През август отчасти е опожарено Осничани. През септември неуспешно атакуват [[Лувраде]]. В [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] андартите унищожават църковни книги. Митре Влаха, [[Пандо Кляшев]] и [[Христо Цветков]] през декември повторно прогонват гръцка чета от Брезница.
Втори ред: [[Константинос Папаставрос]] (Мавроматис), [[Исидор Сидеров]], [[Андонис Зоис]], [[Трайко Браянов]], [[Лакис Пирзас]] и [[Димитриос Станкас]]{{Br}}
Трети ред: [[Александър Мицаров]], [[Александрос Георгиадис]], неизвестен (може би [[Стерьо Сапунджиев]]), [[Стефос Григориу]], [[Христо Панайотов (андарт)|Христо Панайотов Малечкио]], [[Георгиос Модис]]]]
В Леринско андартите започват набезите през пролетта. Нападат [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] през май и октомври, като втория път убиват свещеника и подпалват 10 къщи. Село [[Герман (дем Преспа)|Герман]] е ограбено, в [[Кладороби]] са убити 17 души, а в [[Горно Неволяни]], също като в Зелениче, нападат беззащитни сватбари и убиват 11 души. Андартската чета на капитан [[Никостратос Каломенопулос|Нидас]] се предава на турския аскер при село [[Белкамен]], а на [[27 ноември]] е пленена гръцко-турска чета при село [[Сребрено]].
 
В [[Преспа (област)|Преспа]] желевската андартска чета залавя българи между селата [[Буковик (дем Преспа)|Буковик]] и [[Бесвина]], между които и свещенника на селото поп Кръсте. Четата на [[Атанас Кършаков|Насо Кършаков]] осуетява плановете на андартите и ги прогонва. След напускането на привлечения от стрелбата аскер, гръцката чета повторно напада село Бесвина, като палят няколко къщи и горят църковните книжа и пособия. Костурските чети прогонват 70 андарти от село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], а на [[18 декември]] разбиват друга чета в Буковик. Пандо Кляшев пише:
 
{{цитат|Веднага след тези сражения подигнаха се силни потери и взеха да стават чести обиски: на всеки 3 – 4 дена в 30 – 40 села изведнаж. Вследствие на това нашите движения са, за сега, много затруднени и не можем да преследваме гръцките чети.}}
 
Андартски чети навлизат и в битолското поле и в полите на [[Пелистер]], като главната им база е в село [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Буковски манастир|Буковския манастир]]. Атакувани са влашките села [[Магарево]] и [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и екзарйихските къщи в Буково и [[Брусник (Община Битоля)|Брусник]]. В село [[Путурус]] на [[23 октомври]] гърците опожаряват 14 от 17 къщи и избиват пет души и изгарят 2 деца. В [[Църничани (Община Могила)|Църничани]] изгарят 10 къщи и убиват трима дървари над село [[Драгош (Община Битоля)|Драгош]].
 
Гръцки чети навлизат и в областта [[Мариово]] като се установяват в гъркоманските [[Градешница (Община Битоля)|Градешница]], [[Старавина]], [[Зовик]], [[Грунища]], [[Пчанища]], [[Будимирци]]. На няколко пъти нападат селата [[Бешище]], [[Скочивир]] и [[Дреновени]], [[Добровени]] като андартите отвличат и колят видни българи. В [[Прилеп (град)|прилеп]]ско през юни/юли в село [[Бърник]] андартите изколват 10 души и палят няколко къщи. Още жертви невинни жертви се дават в [[Путурус]], [[Църничани (Община Могила)|Църничани]], [[Петалино]]. [[Георги Ацев]] при село [[Полог (село)|Полог]] разбива андартска чета от 10 критянци и 15 милиционери от гъркоманските села. Вероятно това е четата на [[Маринос Либеропулос]].
Във [[Мъглен (област)|Влахомъглен]] започва да действа чета на капитан Матапас ([[Михаил Анагностакос]]). Убива игумена на [[Ошински манастир|Ошинския манастир]] и го замества до началото на 1906 година<ref>Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр.142, 264.</ref>, когато се премества в Ениджевардарско.
 
В [[дойран]]ското село [[Миравци]] на [[4 януари]] около 40 турци и гърци отвличат 26 души, като извън селото разстрелват 12, и изнасилват едно момиче. На [[3 март]] андарти нападат и разрушават с динамит къщата на свещеника в [[Попово (дем Кукуш)|Попово]]. Андартска чета се организира и в [[петрич]]ко, която убива българи само по пътищата и полетата. Четата на [[Михаил Мораитис]] и [[Спирос Франгопулос]] е разбита в кукушкото село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] през месец май<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 637</ref>.
 
В целия санджак в този период най-много жертви и дава най-много сражения [[воден]]ската околия под ръководството на [[Лука Иванов]]. От [[26 октомври]] 1904 до [[1 юли]] 1905 година, воденските чети имат 12 сражения с андарти, с двама ранени и двама убити четници, а сред населението загиват 33 българи и 8 власи. В сражения с турски аскери от [[21 февруари]] до [[1 август]] през 1905 година дават 10 убити и 7 ранени четници и 61 мирни селяни – общо 102 убити и 5 ранени.
 
[[File:Cheta of andarts.jpg|мини|250п|Четата на Павлос Мелас.]]
 
В Солунския санджак няколко гръцки чети са разбити. През месец юни, между манастира „[[Света Анастасия Узорешителница (манастир)|Света Анастасия Узорешителница]]“ и село [[Василика]] 64 членната чета на офицерите [[Константинос Буковалас]] и [[Йоанис Дафотис]] е разпръсната с доста жертви, като турския аскер пленява провизиите им. На [[11 май]] друга андартска чета е разбита и разпръсната в сражение с български четници и милиция при село [[Смоквица]]. На [[25 август]] 18 членна андартска чета се предава на турците при село [[Сарагьол]]. Български селски чети на няколко пъти прогонват андартски чети, като при една засада на пътя Воден-[[Негуш]] убиват четирима гърци. В Солун често се случват престрелки между гърци от една страна и българи и власи от друга. На проверки от турската власт е подложена Митилинската банка, която финансово подпомага андартите.
 
При опит за организиране на андартска чета в [[Сяр]]ско, четата на [[Георги Радев (революционер)|Георги Радев]] убива ръководителя на гръцкия комитет Хар. Димитров в село Олшани. В средата на годината започват да действат гръцко-турски чети, като отначало убиват отделни селски търговци, свещеници и учители, а през ноември вече нападат и цели села. В град Сяр начесто се случват престрелки между членове на българските и гръцките комитети. В [[Валовища|демихисарско]] едновременно през месец октомври са екзекутирани ръководителят на гръцката пропаганда в село Острово и турския кехая. Преди това са изгореничи плевните на участващите в гръцката въоръжена пропаганда гъркомани в село [[Крушево (дем Синтика)|Крушово]]. След разгрома на андартската чета на [[Йоанис Дафотис]] от 100 души пропагандата губи цялата инициатива и преминава в защита до началото на следващата година<ref name="Gounaris" />.
Главно след клането в Загоричани върху гръцките чети и турските власти се оказва дипломатически натиск и антибългарските прояви привидно намаляват. Гръцкият комитет организират предимно местни гъркомани за борба с българите.
 
В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на [[9 януари]] и на [[28 май]] – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с цената на няколко жертви. На [[7 май]] гръцките андарти капетани [[Андонис Влахакис|Лицас]] и [[Леонидас Петропулакис]] загиват при нападение над [[Осничани]], а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 андарти и пленява петима. На [[20 юни]] вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Германос Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са [[Головраде|Лувраде]], [[Старичани]], [[Марчища]], [[Гръче]], Осничани, [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]], [[Нестиме]], [[Добролища]], [[Изглибе]], [[Галища]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]], [[Хрупища]], [[Олища]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Кондороби]] и [[Бобища]].
[[File:Pavel-Kirov.jpg|мини|250п|[[Павел Киров]].]]
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На [[15 октомври]] Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.
[[File:Demetrios-Dalipis.jpg|мини|250п|[[Димитър Далипо]]]]
В Кайлярско на 5 март гърци и турци подпалват къщата на българския свещеник в [[Емборе]], като в пламъците загива синът му. В леринско [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]] пострада най-много. При две нападения загиват 5 селяни и изгарят 13 къщи. В [[Търсие]] 14 пазарджии на връщане от Лерин са убити от андартите. На 17 май в село [[Буф]] андартското нападение е отблъснато, но извън селото са заклани петима селяни. На 22 май турско-гръцка чета в [[Крапешино]] насред селото убива няколко селяни и свещеника на селото, повиканата турска войска прогонва четата. В Каленик андарти, преоблечени като военни, викат и после убиват българите първенци на селото. През юли на [[Илинден]] голяма гръцка чета ([[Йоанис Каравитис]] и [[Евангелос Николудис]]) напада [[Горничево]], но са задържани от местната милиция. Пристига турска войска и в боя андартите дават 17 убити и ранени. Впоследствие турците убиват трима селяни и няколко пращат в затвора в Битоля. Войводите [[Илия Попадийски]] и [[Найден Бъндев]] на 22 октомври в [[Сетино]] разбиват андартска чета от 13 души.
 
Битолска околия дава повече жертви на андартските нападения. На 25 март и на 27 април в [[Кърстоар|Кръстофор]] са отблъснати две андартски нападения. Село [[Гнилеж]] на 16 септември от 15 къщи дава 13 мъже убити и 7 откраднати коня. Другите пострадали села са [[Барешани]], [[Лисолай]], [[Света Петка (дем Лерин)|Света Петка]], [[Разик]], [[Битуша]], [[Оптичари]],[[Църнобуки]], [[Средно Егри]]. На [[27 август]] [[Смилево]] е нападнато от капетан Гуда с 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарявани и грабени, 15 души са убити, 3 от които жени, и трима са ранени. [[Джеймс Баучър]], кореспондент на „Таймс“, заедно с консулската анкета посещава селото.
 
В Преспа, освен Павел Киров, са елиминирани и Керимчето от село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], а на 5 април в Бесвина и четата на капетан Каудис е разбита, като дава 18 андарти убити. Така тези села губят значението си за гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
В Солунско андартските нападения над селища отстъпват място на безбройните нападения на търговци и селяни по пътищата и създаването на фалшиви афери, с които искат да набедят българските деятели пред турските власти. На 20 март в [[Гумендже]] ръководителят на гръцката пропаганда в града [[Ангелакис Сакеларидис]] участва в инсценировка на атентат. Арестувани са 13 души невинни българи, но след разследване са освободени.
[[File:Apostol Petkov's Band.jpg|мини|250п|Апостол войвода с подвойводите си. Отдясно е [[Въндо Гьошев]] (Въндо войвода), а отляво [[Стоян Хаджиев]].]]
В Серско заповедите за убийство на българи идват директно от гръцкия консул в града. Участието му в гръцките комитето е разкрито след убийството на българина Н. Докурчев от [[Радолиово]]. На [[6 януари]] една андартска чета нападна [[Долно Христос|Христос]] и през март [[Кула (дем Долна Джумая)|Кулата]], но без особен успех. В Кулата отблъскват повторно андартско нападение в средата на октомври. Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана [[Митруш Гоголаков]] от [[Хомондос]], който вечерта на 25 октомври извършва [[Караджовско клане|страшно клане]] в [[Горно Караджово]]. В битката е ранен капитан [[Атанас Хаджипантазиев]], който почива от раните си през 1907 година в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на [[12 декември]] нападат гъркоманското село [[Клепушна]] и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата [[Елшен]], [[Савяк]], [[Горно Броди]], [[Бурсуко]], [[Календра]], [[Мелникич]], [[Секавец]] и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена – на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от [[Вержани]]<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, фототипно изд. „Наука и Изкуство“, София, 1983, стр.229 – 230.]</ref>.
 
=== Действия в Източна Македония ===
До средата на 1905 година в [[Драма (ном)|Драмско]] българите са силно угнетени от гърците. Положението се променя след като новосформираната чета от България на [[Михаил Даев]] пристига в района. Отпор на гръцката пропаганда, освен Драма, дават и [[Зъхна]], [[Скрижово]], [[Калапот]], [[Руждене|Гюреджик]] и други села се приобщават към революционното движение. Изявяват се и мнозина местни революционери като Георги Чауша от [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]], Димитър Каракузов от Калапот, Анго Просоченлията (Селим чауша) и Драпчо от [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]], Иванчо Карлуковалията, Илия Златев от [[Клепушна]], Тодор Валаклията и Гьорги Баталов от [[Волак]]. Образуваната фаланга започва постепенно да отстранява дейците на андартското движение, [[Христо Манов]] с няколко самоубийствени акции пленява андартския капетан Калуш, наказва и няколко гъркомани и членове на гръцките комитети сред местни чорбаджии. След неговата смърт на [[12 април]] Михаил Даев организира тройна атака срещу гърците в Драма и селата Горенци и [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. Акцията в Драма е възложена на [[Пейо Гарвалов]] и на атентаторите Димитър Каракузов от Калапот и Димо Попигнатов от Битолско. На [[9 юли]] при самоубийствена мисия взривяват местното казино – свърталище на гръцките комитаджии – като по чудо уцелява само Пею Радев. В същия ден подобни самоубийствени мисии са извършени и в Горенци и Плевня, като са убити и ранени главните ръководители на гръцките комитети. Гръцките комитети освен в [[Кавала]] се разпространяват и в [[Родопи]]те.
 
Постоянни доставки на оръжие, припаси и кореспонденция се извършват чрез търговския флот на Гърция през Солун. Капитани на кораби като [[Василиос Карамузис]] редовно участват в такива мисии.
През февруари 1906 година Лука Иванов за пръв път навлиза в ениджевардарското езеро, придружаван от американския журналист [[Алберт Сониксен]]. Сониксен става свидетел на едни от най-кървавите и жестоки сражения по време на Македонската борба – когато местната гръцка пропаганда се ръководи от капетан Костас Акритас (поручик [[Константинос Мазаракис]], по-късно генерал).
 
На [[28 март]] селските милиции отблъскват андартската чета на Акритас от [[Света Марина (дем Бер)|Света Марина]], убиват петима андарти и губят един селянин. В отговор на гръцкото нападение над [[Голо село]], където убиват един и раняват двама българи, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват гръцкото село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]], пункт на четата на Акритас. Предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото, след това са изгорени 30 къщи и складовете за муниции на андартите. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.
[[Картинка:Enijevardarantarti05-08.jpg|мини|ляво|250п|Гръцката андартска чета на капитан Аграс ([[Телос Агапинос]]) и Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) в Ениджевардарското езеро.]]
 
На 28 април в сражение в [[Янчища]] загива андартският капитан Капсалис (подпоручик [[Христос Прандунас]]).
 
Хилми паша, каймакамин на [[Бер]], след опожаряването на Ниси взима мерки да изгони българските чети от Ениджевардарското езеро. Лука Иванов се изтегля във [[Воден]]ско, а Апостол Петков в [[Паяк (планина)|Паяк планина]]. Андартите нахлуват освен в български, и във влашки села като [[Патичино]], където са опожарени 10 къщи и 10 души са убити и ранени. На [[2 юни]] в [[Аларе]] е отблъснато гръцко нападение, а на [[1 юли]] андартите нападат предварително обезоръженото от турските власти население на [[Луковища]], където убиват седем мъже и изнасилват няколко жени. В [[Бозец]] на [[12 август]] милицията отблъсква андартите. В същият ден Лука Иванов загива при село [[Сборско]] в бой, андартският капитан [[Константинос Гарефис]] е също убит.
[[File:Agras-Tellos-Agapinos Nikiforos-Ioannis-Demestihas Kalas-Constantine-Sorros.jpg|мини|250п|гръцките андартски капитани Аграс ([[Телос Агапинос]], в средата), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Калас ([[Константинос Сарос]])]]
Апостол Петков се завръща в Ениджевардарското езеро, но преди това на [[11 август]] група четници разбива около 60 андарти, между които и турски войници, и убива общо деветима и пленява голяма част от провизиите на андартите. През октомври Апостол Петков отказва да се договори с висш чиновник, близък на султана, и да остави революционната борба. В следващите шест месеца Солунския корпус се приготвя да унищожи всичките български четнически формирования в региона. На [[14 ноември]] капитан Аграс ([[Телос Агапинос]]) е тежко ранен, а други 8 андарти загиват, при нападение над [[Жервохор]]. Няколко дни по-късно капетан Панайотис също е отблъснат. В края на ноември турските войски нахлуват в района на езерата, където и капетан Никифорос (Йоанис Деместихас, по-късно гръцки адмирал), заместника на Аграс, изпълнява ежедневни набези. Сраженията продължават цяла зима.
 
== 1907 ==
В Мариово от 1906 година действа четата на гъркомана и ренегат от ВМОРО [[Стоян Цицов]] (Стефу Цицу или капетан Цицо). [[Константинос Гутас]] (капетан Гуда) идва с чета в района, за да го подпомогне, но е унищожен от Мариовската чета на ВМОРО през 1907 година<ref>Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.34, 54 – 56.</ref>. В областта действат още [[Василиос Папас]] (Врондос) [[Георгиос Кондилис]] (Занкас), [[Филолаос Пихеон]] (Филотас) [[Димитриос Папавиерос]] (Гурас) и [[Емануил Кацигарис]]<ref name="Gounaris" />.
 
През новата година Апостол Петков прави неуспешен опит да изгони андартите от Ениджевардарското езеро. При ответната атака андартите са отблъснати с чувствителни загуби в убити и ранени. Гърците предприемат нови атаки, в селата [[Бозец]] и на [[12 март]] 1907 година [[Куфалово|Горно Куфалово]] са убити няколко души и са изгорени къщи от капитан Никифорос<ref name="Gounaris" />. В отговор десетарят Васил Стоянов от четата на Апостол Петков напада гъркоманското село [[Рамна (Дем Гумендже)|Рамна]], убива десетима деятели на гръцките комитети и подпалва няколко къщи. Дребните сражения продължават в околностите на езерото.
 
През пролетта [[Хилми паша]] е в края на подготовката за настъпление срещу Ениджевардарското езеро. В средата на пролетта околните села и части от крайбрежието са окупирани от турски аскери, докарват се артилерия и лодки с метално дъно. За нападението се подготвят и кавалерийски части. На съвещание на Апостол Петков и десетарите му е решено Апостол да напусне езерото, а четниците му да продължат борбата. След преразпределение 60-те четници се разделят на три крила: [[Въндо Гьошев]] заема лявото крило откъм село [[Карайотица]]; [[Стоян Хаджиев]] – центъра „Кочуфка“ с 16 четници; [[Тома Дураков]] и [[Христо Кърлев]] – Беляла<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.15</ref>. След неколко дневни боеве са убити Христо Кърлев, четниците му и Гоце Самарджията от Енидже Вардар. Другите успешно се изтеглят в Паяк планина и при село Крива се събират с Апостол Петков.
След [[Младотурска революция]] гръцките революционери оставят оръжие и минават в легалност. Според гръцки данни 26 гръцки чети с 217 души, 55 български чети със 707 души и 340 албански революционери свалят оръжие и се легализират. Влизането на гръцки чети в градовете през юли и гостуването на делегация от Гърция са повод за демонстрация на гръцко-турското приятелство.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.87.</ref> Въоръжената пропаганда отстъпва водещата си позиция пред политическите и културно-просветните организации, участващи активно във вътрешните работи на Османската империя<ref name="Gounaris" />.
 
Отделни инциденти между бивши дейци на гръцката пропаганда и ВМОРО не липсват. На [[21 септември]] 1908 година гръкоманска банда от село [[Карликьой]], Серско напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Погромът е организиран от местния гръкомански свещеник Георги Харищев. По този повод българският търговски агент в Сяр отбелязва: {{цитат|След грозните убийства...може да се каже, че това дело вече е привършено и че последните екзархийски къщи в селото остават само с вдовици и сираци.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref>}}
 
[[Панайотис Данглис]], [[Йон Драгумис]] и [[Атанасиос Сулиотис]] продължават да работят за възстановяването на гръцките чети, подкрепени от над 75 ветерани от предните години. Към края на 1908 година се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския андартски комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник [[Панайотис Данглис]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref> Новото гръцко правителство на [[Димитриос Ралис]] се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда разпускането на всички гръцки комитети в Македония. Въпреки [[преврат в Гуди|преврата в Гуди]] и свалянето на неговото правителство до ноември 1909 година организацията е напълно разтурена, а гръцките офицери отзовани. През 1911 – 1912 година, когато ВМОРО възобновява четническото движение в Македония и избухват поредица албански въстания в областта, Гърция повторно възобновява гръцката пропаганда. В края на август 1912 година в Македония влизат въоръжените чети на [[Михаил Анагностакос]], [[Панайотис Пападзанетеас]], [[Александрос Занас]] и много други. Действията са съсредоточени на Халкидики и около Солун<ref name="Gounaris" />. С формирането на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и началото на [[Балканска война|Балканската война]] чети и дейци на гръцката пропаганда подпомагат настъплението на българската армия и обратно, български чети подпомагат настъплението на гръцката армия. След края на Балканската война сраженията между двете фракции се подновяват.
105 993

редакции