Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943): Разлика между версии

На 7 април 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|италианските войски нахлуват в Албания]] и бързо я окупират. Кампанията е част от амбициите на фашисткия лидер Бенито Мусолини да изгради [[Италианска империя]]. Впоследствие Италия, контролирайки [[Албания]] се намесва на нейна страна срещу Гърция в спора между двете [[страна|страни]] за владението на [[Епир]]. На [[28 октомври]] [[1940]] г. избухва [[Итало-гръцка война]]. Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка [[територия]], но италианците впоследствие са разбити и изтласкани, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава [[Хитлер]] да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини. Военната операция на [[сили на Оста|силите на Оста]] срещу Гърция протича едновременно с тази срещу [[Кралство Югославия|Югославия]] и започва на 6 април 1941 г. В блицкриг те разгромяват далеч по-слабите армии на Югославия и Гърция, като Югославия капитулира на 17 април, а Гърция се съпротивлява реално до 27 април с помощта на английски части, които дебаркират на нейна територия.

На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Назначено е ново правителство на Италия начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]], в което през септември влизат представители на всички италиански антифашистки партии. Италия започва завой за излизане от Оста. На 3 септември в Сицилия тайно е подписано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирие между новото италианско правителство и Антихитлеристката коалиция]], обявено на [[8 септември]] [[1943]] г. На 13 октомври 1943 година [[Италия]] обявява война на [[нацистка Германия]]. В окупационната зона на Балканите настава хаос. Някои от италианските войски, базирани на Балкансия полуостров, са пленени от германците, след известна съпротива. Такъв е случаят с [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] на остров [[Кефалония]], 8400 души от която са разстреляни. Такава е и съдбата на Тринадесети моторизиран пехотен полк „Пинероло“ в [[Костур (град)|Костур]], от който 1200 войници и офицери са разстреляни от германците. Трайна въоръжена съпротива оказва и [[Втора италианска армия]] в [[Югославия]], която в по-голямата си част преминава на страната югославските партизани, създавайки дивизията „Гарибалди“. Част от Девета италианска армия в лицето на дивизиите „Арецо“ и „Фолоренция“ създава дивизията „Антонио Грамши“, която се сражава заедно с албанските партизани на [[Енвер Ходжа]]. Голямата част от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“]] се присъединява към гръцките партизани от [[ЕАМ]] и [[ЕЛАС]]. Някои италиански части се обявяват за новата фашистка [[Република Сало]], марионетна на нацистка Германия, какъвто е случаят в [[Словения]] с бивши подразделения на фашистката Доброволна милиция за опазване на националната безопасност, които се бият редом с германските войски. Като цяло Италианската окупационна зона на Балканите е заета до края на ноември от германците, подкрепяни от албанците, хърватите и българите. През ноември 1943 г. е създаден [[Втори окупационен корпус]], поделение на Българската армия с щаб в [[Драма (град)|Драма]], което е разположено в областта между реките [[Вардар]] и [[Струма]], която дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести германската армия, която е изпратена да окупира дотогава заетите от италианската армия територии.