Киокушин: Разлика между версии

Файл:Kyokushin Kanji.JPG| друго име = Карате Киокушин

През [[1954]] годинаг. Ояма започва да преподава на една поляна, станала и първото му импровизирано [[доджо]]. През [[1956]] година първата истинска зала отваря в бивша балетна школа зад университета [[Рикйо]] (Rikkyo), на около 500 метра от сегашното Хонбу доджо (Главна квартира). Една година след това той има вече 700 ученици, независимо от трудността на тренировките и текучеството сред практикуващите. Много от трениращите други стилове идвали за да тренират фулконтактен спаринг. Ояма и неговите инструктори възприемат и изучават всяка нова техника, забелязана от тях като успешна на тези малки битки, и я вкарват в обучението — – така стилът се развива. В школата на Ояма се наблягало на свободното кумите сериозно, и те удряли и очаквали да бъдат ударени на тренировъчните сесии. Все още нямало забрана за ударите към главата, макар че те се нанасяли само с длан или с навита на юмрука кърпа. Хващането, хвърлянето и удари в слабините също не били нещо необичайно. Спарингът продължавал, докато единият не признае поражението си. Нараняванията били ежедневни, нокаутите около 90%. Нямало официално облекло и всеки носел на тренировка каквото иска или има.

Днешната Главна квартира е официално отворена през юни [[1964]] година, когато се приема официално и името Киокушин, създадена е IKO (International Karate Organization) Kyokushinkaikan. Оттогава стилът се разпростира по целият свят, отварят се школи в 120 страни и регистрираните членове достигат внушителното число 12 000 000. Сред по-известните Yudansha или носители на черен пояс са [[Шон Конъри]] - – почетен 1 дан, [[Долф Лундгрен]] - – 3 дан и бивш шампион на [[Европа]] и [[Австралия]] в тежка категория. Почетен 8 дан е присъден и на [[Нелсън Мандела]].

През [[1969]] година е проведено и първото First All Japan Karate Tournament с 48 участници. Първото Световно първенство е през [[1975]] година - – 128 участници от 36 страни. Първи Световен шампион е Katsuki Sato. През [[1979]] година е Вторият Отворен Световен шампионат, спечелен от Makoto Nakamura. Той печели и третото издание през [[1983]] година. Четвъртият Световен шампионат е през 1987 година - – участват 70 страни и 2 състезатели. Шампион е [[Акийоши Мацуи]] (Akiyoshi Matsui), който е на финал с [[Анди Хуг]], първият неяпонец, участващ във финал по Киокушин за Световна титла (побеждава японеца Masuda и бразилеца Ademir da Costa). Хуг през [[1988]] г. след 2 продължения побеждава в Швейцария в International Super-Cup следващият Световен шампион — – Мидори. Петият Световен шампионат е през [[1991]] година - – участват 110 страни и 250 състезатели. [[Кенджи Мидори]] (Kenji Midori) е победител.

Първи от Ояма се отделя [[Тадаши Накамура]] (Tadashi Nakamura) през [[1976]] година - – създава World Seido Karate Organisation. [[Шигеру Ояма]] през 1981 основава World Oyama Karate. През 1991 година Steve Arneil и създаденият от него през 1965 година British Karate Kyokushinkai (ВКК) прекъсва членството си в IKO и слага началото на International Federation of Karate (IFK). Представител в България: шихан Никола Благоев (V дан) (София).

След смъртта на Сосай Ояма през 1994 година ИКО (IKO) изпада в период на противоречие и разпад заради правата върху огромното духовно наследство, а също така и същественото материално наследство на създателя си. Различните фракции постепенно се отделят в собствени организации, които продължават да практикуват и развиват стила напълно отделно една от друга. За най-опълномощена лично от сосай Ояма организация се счита ИКО-1 (IKO-1), ръководено от Канчо (директор) Шокей Матсуи — – световен шампион от 1987 г., като организацията първоначално е притежател на правата върху името и символите на Киокушин. Съдебните процеси за интелектуалната собственост на сосай Ояма продължават и към този момент, като юридическите права постепенно са присъждат от японския съд обратно на семейството на създателя на стила.

ИКО-2 (World Karate Organization)с глава Yukio Nishida приема името Shinkyokushinkai. Но поради скандал той предава поста си на Kenji Sanpei и основава Seibukai. През 2000 година лидерството е поето от Yasuhiro Shichinohe, а от юни 2001 е преотстъпено на Kenji Midori. Shichinohe, Oishi и още няколко бранч шефа се отделят от ИКО-2 и основават Karate Union. Представители в България на [[WKO]] Shinkyokushinkai: [[Георги Попов]] (Пловдив) и Светлозар Велчев (София).

Състезатели по Киокушинкай са ставали шампиони по правилата на другите стилове [[карате]] и [[Муай_тай|тайландски бокс]], но нито един боец от друг стил не е успял да направи нещо запомнящо се по правилника на Киокушин карате. Първите българи участници на световно първенство са Недялко Делчинов и Атанас Маринов през 1987 година и Диан Грозев на световното първенство през 1991, но под флага на Германия. Първият българин световен шампион по карате Киокушинкай е шихан Емил Костов (V дан), постигнал това забележително постижение на световното първенство в Япония през 2001 г. в категория до 80кг80 кг.