'''Калфов - Политис''' е двустранна спогодба между [[България]] и [[Гърция]], подписана от външните министри на двете държави [[Христо Калфов]] и [[Николаос Политис]]. Документът подсигурява националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Договорът обаче никога не влиза в сила.
==Предпоставки==
[[Общество на народите|Обществото на народите]] е организация създадена по време на конференция от [[14 февруари]] [[1919]] година на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. Целта на организацията е да брани националните малцинства в Европа след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и недопускане на разпалване на нови етнически конфликти. С подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] [[България]] признава новите държавни граници на Балканите. Въпросът за [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]] (и положението на българското население в тези области) е част от националния проблем след края на войната. Българската външна политика в периода между войните се основава на прилагане на малцинствените клаузи в следвоенните договори, без обаче да се отказва от ревизията с мирни средства на други техни членове. В този контекст тя подкрепя опитите за засилване ефективността при намеса на
Обществото на народите за разрешаване на възникнали противоречия между националната държава и инородните населения. Неразрешените проблеми на българското малцинство довеждат до подписването на договора.
==Договорът==
На [[19 септември]] [[1924]] година България и Гърция подписват протокола "Калфов – Политис", като Обществото на народите одобрява спогодбата. Българското народно събрание бързо го ратифицира на [[24 септември]]. Гръцкото правителство подписва спогодбата главно след вълната от недоволство на европейската общественост след [[Търлиски инцидент|избиването]] на беззащитни българи в село [[Търлис]], а също и за да получи желан заем в размер на 10 000 000 стерлинги с помощта на Обществото на народите. В отговор [[Югославия|Кралството на сърби, хървати и словени]] денонсира съюзния “отбранителен” договор с Гърция от [[19 май]] [[1913]] година . След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата и на [[3 февруари]] [[1925]] година отхвърля единодушно клаузите на протокола с аргумента, че {{цитат|той нарушава суверенитета на страната, като предвижда възможността представители на ОН да правят анкети и проучвания, да приемат оплаквания от българското малцинство, живеещо в независима и суверена гръцка държава.}}, поради което той така и не влиза в действие.
Протестите на българското правителство против отказа на [[Атина]] да ратифицира договора, подкрепен от Обществото на народите, остават без резултат.
