Дойран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
||
Ред 46:
В [[1848]] година дойранци построяват с доброволни помощи голямата катедрална църква „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“, чийто архитект е [[Георги Новаков Джонгар]] от велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=534546&df=673185&dflid=3&GDirId=91d393a649e47d85f7684f01c1dffd5b | заглавие = Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония) | достъп_дата = 6 април 2014 г | фамилно_име = Сивриев | първо_име = Сава | дата = 29.06.11 | издател = Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ }}</ref> С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 1848 за владика в Дойран [[Мелетий Византийски|Мелетий]], известен противник на българското богослужение и българското образование, наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>
В [[1856]] година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от [[Галичник]], който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на [[българщина]]та в Дойран. След две години Арсений е уволнен от гръцкия владика. Градът на няколко пъти е посещаван от [[Димитър Миладинов]], по това време учител в [[Кукуш]], във връзка с неговата идея за отваряне на българска гимназия в Кукуш. И под негово ръководство на
След дълга борба с владиката Мелетий и след като населението в епархията, водено от будните кукушани, [[Опит за уния в Кукуш|заплашва с уния]], през [[1859]] година Мелетий е отзован и на
В [[1863]] година австрийският консул [[Йохан Георг фон Хан]] в „Пътуване в районите на Дрин и Вардар, предприето в 1863 година“ пише за Дойран:
Ред 99:
{{цитат|В Дойран разлагащите се трупове издаваха такава смрад и воня, че не можехме да спрем повече от няколко минути}},
пишат кореспондентите на френския вестник „Мир“ на
[[Файл:Doiran-WW1.jpg|мини|250п|Дойран през Първата световна война]]
| |||