Константин VIII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8587632 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 23:
| герб =
}}
'''Константин VIII''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Η΄}}) ([[960]] -[[15 ноември]] [[1028]]) е византийски император ([[1025]]-[[1028]]). Той е син на император [[Роман II]] и императрица [[Анастасо-Теофано|Теофано]] и по-малък брат на забележителния [[Василий II]], който умира бездетен и така управлението преминава в ръцете на Константин VIII.
 
== Живот ==
Константин и брат му Василий са приобщени към управлението на империята още през [[962]] г. Все пак над 63 години от своя 68-годишен живот той е засенчван от други императори, включително [[Никифор II Фока]], [[Йоан I Цимисхи]] и [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]]. Понякога взима участие в кампаниите на брат си срещу бунтовете на аристократите. През [[989]] г. Константин става посредник между Василий II и Варда Склир. Иначе Константин прекарвал живота си в удоволствия и развлечения, включително състезания на Хиподрума в Константинопол, езда или лов. Бил блестящ ездач и се отличавал с високия си ръст и елегантна фигура, докато брат му Василий бил нисък и набит.
 
Когато Василий II умира на [[15 декември]] [[1025]] г., Константин най-накрая става самостоятелен император, въпреки че управлява за по-малко от три години - до смъртта си на [[15 ноември]] [[1028]] г. Вече остарелият император страдал от хронична [[подагра]] и едва можел да ходи. Реагирал на всяка заплаха с импулсивна жестокост, преследвал надменните аристократи и, както се твърди, в пристъпи на истерия заповядвал екзекуции, кастриране или осакатявания на стотици невинни хора.
 
Константин винаги имал грижата за лов, празненства и предпочитал да се наслаждава на живота, отбягвайки държавните работи, когато това е възможно. Неговото управление било катастрофа, защото му липсвал кураж и политическо умение. Особено слаб се проявявал при определянето на чиновници. За няколко месеца изпълнението на поземлените закони, издадени от [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], бива провалено под натиска на анатолиийската аристокрация, въпреки че императорът сам нападал аристократите, когато усещал заплаха от заговор.