Разлика между версии на „Кралство Югославия“

м
Бот: премахване на уикивръзки към дати
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
 
== Държава на словенци, хървати и сърби ==
На 5 и [[6 октомври]] 1918 г. в [[Загреб]] е учреден ''Народният съвет на словенци, хървати и сърби''. В приетия правилник се подчертава, че е „''политически представител на всички [[словенци]], [[хървати]] и [[сърби]], които живеят в [[Хърватия]] и [[Славония]] от [[Риека]], в [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], [[Истрия]], [[Триест]], [[Крайна (провинция)|Крайна]] (Кранска), [[Гориция]] (Горишка), [[Щирия]] (Щаерска), [[Каринтия]] (Корошка), [[Бачка]], [[Банат]], [[Бараня]], [[Меджимурие]] и в останалите части на Югозападна [[Унгария]]. ''“ Народният съвет формално се оглавява от [[Антон Корошец]], а в негово отсъствие се ръководи от [[Анте Павелич]] и [[Светозар Прибичевич]].
 
През октомври 1918 г. [[Австро-Унгария]] прави предложение на [[Тройно съглашение|Антантата]] за примирие, подкрепено с автономия за славянските народи в рамките на държавата, което обаче бива отхвърлено от президента на [[САЩ]] [[Удроу Уилсън]]. На [[21 октомври]] 1918 г. последва настояване от страна на Народният съвет за безусловно самоопределение. След разгрома на Австро-Унгария и [[Централни сили|Централните сили]], на [[29 октомври]] 1918 г. хърватският [[Сабор]] в Загреб и словенският народен [[Сход]] в [[Любляна]] обявяват националното освобождение и създаването на независима '''Държава на словенци, хървати и сърби''' с център в Загреб. На [[1 ноември]] 1918 г. Народният съвет на Щирия повишава [[Рудолф Майстер]] в чин генерал и му поверява командването в словенска Щирия. На [[23 ноември]] словенските части разоръжават австрийските опълченци в [[Марибор]].
 
<gallery>
 
== Кралство на сърби, хървати и словенци ==
Опасността от страна на [[Италия]], която окупира [[Австрийско приморие|Словенското Приморие]] и [[Истрия]], както и части от [[Далмация]], а също и натискът от страна на сърбите за обединяване в обща държава, изразен още в [[Декларация от Корфу| Декларацията от Корфу]], приета на [[20 юли]] [[1917]] г. на остров [[Корфу]], става причина на [[1 декември]] 1918 г. Държавата на словенци, хървати и сърби да се обедини с [[Кралство Сърбия]] в '''Кралство на сърби, хървати и словенци''' със столица [[Белград]].
 
Сръбската династия на Караджорджевичите застава начело на новата държава, която заема стратегическа позиция между Балканите и [[Централна Европа]]. Тази многонационална държава, наредила се в редицата на победителите, откъсва по волята на [[Версайска система от договори|версайската система]] и много земи от съседните страни. Всред ощетените е и победената [[България]], която наред с предадената още през [[1913]] г. [[Вардарска Македония]] трябва да отстъпи на КСХС и [[Западните покрайнини|Западните български покрайнини]] и [[Струмица|Струмишко]], като предходно още от възникването си, Сърбия е овладяла [[Поморавие]]то и [[Тимошко]].
 
На [[28 ноември]] [[1920]] г. се провеждат избори за учредително събрание. На него най-много гласове (92) получава [[Югославската демократична партия]], следва я [[Народната радикална партия]] с 91 гласа, [[Югославска комунистическа партия|Комунистическата партия на Югославия]] с 58 гласа, [[Хърватската републиканска селска партия]] с 50 гласа и други по-малки партии. През декември същата година с [[указ]] е забранена комунистическата партия и на всички нейни народни представители са отнети мандатите.
 
Първата конституция на Кралството на сърби, хървати и словенци, т.нар. [[Видовденска конституция]], е приета на [[28 юни]] [[1921]] г. с обикновено мнозинство от 223 гласа, против гласуват 35 народни представители, а 161 се въздържат от гласуване. Конституцията определя Кралството на сърби, хървати и словенци като монархия на народ с три имена, съставляван от три равноправни племена и като официален език се определя ''сръбско-хърватско-словенският език''. Други народи в кралството ([[черногорци]], [[българи]], [[албанци]], [[унгарци]], [[власи]], [[немци]] и т.н.) не се признават. Конституцията все пак гарантира някои демократични свободи, като например [[свобода на печата]] и на политическите сдружения, от друга страна обаче дава на монарха големи пълномощия, като например разпускане на [[Скупщина]]та (парламента), назначаване на правителство и съдии. Административно държавата е разделена на 33 области, начело на които стоят [[жупан]]и, а централното управление се намира в Белград.
 
Административните области първоначално са:
</TABLE>
 
За този период са характерни честите смени на правителствата. До отмяната на парламентарната демокрация на [[6 януари]] [[1929]] г. се сменят 24 правителства.
{{основна|Атентат в Народната скупщина}}
На [[20 юни]] [[1928]] г. народният представител от [[Народна радикална партия|Народната радикална партия]] [[Пуниша Рачич]] (''Puniša Račić'') стреля срещу група хърватски народни представители и убива Павао Радич (''Pavao Radić'') и Джуро Башарички (''Đuro Bašarički''), а също така ранява тежко председателя на [[Хърватска селска партия|Хърватската селска партия]], [[Степан Радич]], който на [[8 август]] [[1928]] г. умира от раните си. След стрелбата в парламента опозицията настоява за отмяна на Видовденската конституция и въвеждане на [[федерализъм|федерализма]]. В [[Загреб]] се провеждат големи демонстрации, стига се до въоръжени сблъсквания и множество убити.
 
== Кралство Югославия ==
[[Картинка:Yugoslavian banovinas bg.svg|thumb|550px|Югославските бановини]]
На [[6 януари]] [[1929]] г. крал [[Александър I Караджорджевич]] отменя Видовденската конституция, разпуска парламента и поема цялата власт. Правителството, ръководено от генерал [[Петър Живкович]], отговаря непосредствено пред краля. Характерна за [[шестоянуарска диктатура|шестоянуарската диктатура]] е неограничената власт на краля и разпускането на политическите партии. На [[3 октомври]] 1929 г. държавата е преименувана на '''Кралство Югославия''' (''Kraljevina Jugoslavija'') и бива разделена на 9 административни единици, наречени [[бановина|бановини]]:
 
* [[Дравска бановина|Дравска]] (с център [[Любляна]])
През септември [[1931]] година кралят издава нова, [[октроирана конституция]] (неприета от парламента), с която Югославия става наследствено кралство, начело на която стои династията [[Караджорджевич (династия)|Караджорджевич]]. В конституцията се говори за един „югославянски“ народ. Въведен е двукамарен парламент, съставен от сенат и камара на представителите. Специален закон разрешава учредяването на политически партии, които не могат да бъдат на верска, племенна или регионална основа.
 
На [[9 октомври]] [[1934]] г. активистът на [[ВМРО]] [[Владо Черноземски]], подкрепян от хърватското [[Усташи|усташко движение]], извършва успешен [[Марсилски атентат|атентат]] срещу крал Александър I по време на държавното му посещение в [[Марсилия]]. Понеже престолонаследникът [[Петър II Караджорджевич]] е непълнолетен, го замества неговият чичо, княз [[Павле Караджорджевич]].
 
През декември [[1938]] г. се провеждат избори, след които премиер става [[Драгиша Цветкович]], а негов заместник – [[Владимир Мачек]] от Хърватската селска партия (HSS). На [[26 август]] [[1939]] г. двамата подписват т.нар. [[Споразумение Цветкович-Мачек]], с което Савска и Приморска бановина се обединяват в голяма Хърватска бановина. По същото време има замисъл и за бановина [[Словения]].
 
На [[25 март]] [[1941]] г. Кралство Югославия подписва във [[Виена]] договор за присъединяване към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] и така окончателно застава на страната на Оста [[Рим]]-[[Берлин]]-[[Токио]].
 
Два дни по-късно, на [[27 март]] 1941 г. в Белград избухват демонстрации. Група проанглийско настроени офицери и граждански политици се възползва от протестите на югославските народи и извършва [[държавен преврат]]. Свалят княз Павле, обявяват за пълнолетен 17-годишния крал [[Петър II Караджорджевич|Петър II]] и го поставят на престола. Начело на правителството застава генералът от военновъздушните сили [[Душан Симович]]. По този начин държавата фактически излиза от Тройния пакт.
 
[[File:Axis occupation of Yugoslavia, 1941-43.png|thumb|250px]]
На [[6 април]] 1941 г. [[Германия]] без обявяване на [[Ауфмарш 25|война]] напада Кралство Югославия и [[Гърция]]. По този начин в този регион започва [[Втора световна война|Втората световна война]], която продължава още четири години. Немските самолети бомбардират Белград, а армията започва да извършва операции по принципите на [[светкавична война|светкавичната война]]. На територията на Югославия започват да проникват италиански и [[Унгария|унгарски]] части. Югославската войска капитулира на [[17 април]], а на [[21 април]] капитулира Гърция.
 
Германската армия отвежда от Югославия 374 000 военнопленници. В Словения войната продължава само шест дни, няма големи разрушения. Части от 2-ра немска армия проникват към [[Вараждин]], [[Загреб]] и [[Карловац]], а части на 2-ра италианска армия – към Любляна и [[Кочевие]]. Югославската кралска войска изправя срещу тези армии гранични части, части от своята 7-ма армия и около 3000 неподготвени доброволци, които не са в състояние да им се противопоставят. Хърватските войници масово отказват да защитават Югославия като държава, която смятат за чужда.
110 606

редакции