Мидхат паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587809 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
||
Ред 17:
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие]]то, включително цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]], са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция – [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Мидхат паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния [[Дунав (вестник)|вестник „Дунав“]], излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
Мидхат паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на [[Русчук]] и земеделското стопанство „Образцов чифлик“ се изграждат по негова инициатива. Значението на тези нови за империята действия е показателно – на
През [[1865]] г. Мидхат паша прокарва път през прохода [[Арабаконак]], който свързва [[София]] със [[Северна България]] (за [[Плевен]] и [[Русчук]]). Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на [[Орхание]] (дн. [[Ботевград]]), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства.
Ред 37:
От октомври 1873 до февруари 1874 г. е валия на [[Солунски вилает|Солунския вилает]].<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Greece.html World Statesmen – Greece]</ref>
Влошаващите се условия в империята през [[1876]] г. довеждат до съюзяването на Мидхат паша с [[велик везир|великия везир]] и военния министър. През май те свалят [[султан]] [[Абдул Азис]], който е убит на следващия месец. На негово място е поставен [[Мурад V]], но той е умствено болен и през август е заменен с неговия брат, [[Абдул Хамид II]]. Мидхат паша става отново велик везир и на
По това време се затвърждават проанглийските му и силно русофобски външнополитически убеждения.
| |||