|
Като войвода на най-югозападната българска област Митре Влаха започва да води и упорита борба с появилата се [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония]]. Митре Влаха на няколко пъти се сражава с гръцки андартски чети. В средата на септември Митре Влаха [[Битка при Ощима|се сражава]] край [[Ощима]] с четата на [[Евтимиос Каудис]], като ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51 – 52.</ref> На 30 ноември Митре Влаха и [[Геро Ресенски]] нападат Каудис и [[Спирос Спиромилиос]] в главната им база в [[Желево]], но в критичния момент пристигат османски войски и стотина души милиция от влашкото село [[Писодер]] и андартите са спасени.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/24.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 193.]</ref><ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 52.</ref>
На [[10 октомври]] [[1905]] г. обединените чети на Митре Влаха и [[Пандо Кляшев]] викат чрез писмо ресенската чета на [[Насо Кършаков]] в село [[Буковик (Ном_Лерин)|Буковик]]. Разузнаващата около [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] чета пристига ден по-късно в лагера на костурските войводи. Андартският командир [[Василакис Лахтарис]] идва с чета от 120 души от село [[Желево]] (днес Андартико), като има за цел да нападне Буковик и [[Оровник (Ном Лерин)|Оровник]]. На [[15 октомври]] поручикът от гръцката армия и командир на андартска чета влиза с всичките си четници в село Оровник, хваща дузина от първенците на селото, като им предлага да станат патриаршисти. Обединените чети на ВМОРО, разделени на 3 отряда за засада и един атакуващ наближават селото. Изненадващата атака командвана от Митре Влаха води до смъртта на 13 андарти, другите панически бягат в Желево, откъде се изтеглят към [[Лерин]]. При повторното си си завръщане Василикис Лахтарис отсяда в село [[Нивици]] (днес Псарадес) с 30 свой четници, където е предаден на турците от местното българско население.<ref>[http://www.macedonia-science.org/gallery/displayimage-26-10.html „По дирите на андартите“, „Илюстрация Илинден“, година I, брой 3]</ref>
[[File:Mitre vlaha cheta.jpg|мини|250п|Четите на Митре Влаха (отпред, вторият от ляво на дясно) и [[Атанас Кършаков]]]]
На [[22 февруари]] [[1907]] година Митре Влаха с трима четници – [[Вангел Попхристов]], [[Андон Брещенски]] и Ильо от [[Въмбел]] е в село [[Жупанища]] (днес Левки). Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика [[Германос Каравангелис]] българин Христо от село [[Шестеово]] (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и и се самоубива.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.</ref> Погребан е в село [[Апоскеп]] с цялата си чета. Заместен е като районен войвода от [[Христо Цветков]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.
[[Файл:Srpski izvestaj za ubistvoto na vojvodata Mitre Vlaot.pdf|мини|ляво|Сръбски доклад за убийството на Митре Влаха]]
|
