Никола Мушанов: Разлика между версии

В края и след [[Първата световна война]], между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в правителствата на Александър Малинов и [[Теодор Теодоров]]. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на [[Българския земеделски народен съюз]], той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

 

 

Мушанов участва в правителството на [[Константин Муравиев]], което прави последен опит да избегне настъплението на [[Съветския съюз]] срещу България, за което е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“ на 1 г. затвор.<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref> Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1947 г. е интерниран в [[Търново]], а през 1949 г. – в село [[Заград]].<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref>