Христо Смирненски: Разлика между версии

[[Туберкулоза]]та не подминава и Смирненски. В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарите откриват [[Каверна (медицина)|каверна]]. Лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в [[Горна баня]] и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба – сатирата „[[Приказка за стълбата]]“, в която поетът разобличава политическите [[ренегат]]и, въздигнали се от социалните низини и станали „принцове“. Тази сатирична творба на Смирненски неслучайно е посочена от българската литературна критика за най-зрялата в неговото творчество. Не само тези ренегати засяга тя. Отнася се и за „всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене“ – онези, които се изкачват по стълбата (на властта, но и на живота) с цената на убежденията си, на нравствеността си, която продават на [[Дявол]]а, за да стъпят на всяко едно ново стъпало.

 

 

== Творчество ==