Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8588275 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 102:
Веднага след гласуването на закона за построяване на теснопътната железница от Саранбей през Лъджене до Неврокоп, са изпратени две [[инженер]]ни бригади, които да извършат предварителният пикетаж на железопътната линия. Първата бригада проучва участъка от гара Саранбей до km 20+000, който в частта от 6 до 18 km е много тежък, скалист и опасен при работа в него.{{hrf|Колектив|1939|19 – 120}} През август и септември [[1920]] г. инженерите и поверените им [[войници]] от инженерните части извършват, с риск за живота си, предварителният пикетаж на тази част.{{hrf|Колектив|1939|20}} През зимата на 1920 – [[1921]] г. се изработват ситуационните планове, надлъжните и напречните профили, определя се най-икономичното трасе. През пролетта на 1921 г. започват организационните дейности по постройката на линията до km 20+000, назначен е персонала, построяват се жилищни помещения за него, бараки за работниците, набавят се необходимите вагонетки, инструменти и други материали.{{hrf|Колектив|1939|21}} Първите строителни дейности започват с откриването на първата секция във Варвара{{hrf|Колектив||3 – 4}}, с една група редовни трудови войски в полския участък до Варвара, а след това с наемни работници в по-тежкия участък в дефилето на Чепинска река. Първата половина на 1921 г. се използва за организационна работа – обзавеждане на секцията с инструменти и материали.{{hrf|Колектив||4}} След повторните проучвания на инженерите се извършва изменение на първоначално пикетираното и одобрено трасе между 9-и и 14-и km, с което линията се оставя да следва десният бряг на Чепинска река и по този начин се избягва пресичането на реката четири пъти, а с това се спестява построяването на четири моста. Постепенно с набавянето на необходимите материали и работници се засилват дейностите по цялата линия. Строежът на линията се осъществява от наемни работници и от временна и редовна [[Трудова повинност в България|трудова повинност]].<ref>Джалева-Чонкова, Анна, Евгени Костов, Милка Филипова, Ваня Харизанова. История на железниците в България.София, издателство на ВВТУ „Тодор Каблешков“, 1997. ISBN 954-12-0051-6. с. 75</ref> В закона за трудовата повинност от 1920 г. е заложено използването на задължителен труд за осъществяване строежа на големи обекти, включително и на железопътни линии. Освен редовна трудова повинност се предвижда и осигуряване на работна сила и добитък чрез временна повинност, която е наречена железопътна. При нея трудоспособното население на заинтересованите общини, живеещо на разстояние до 10 km от двете страни на трасето, е задължено да работи безплатно по строежа или да внесе определени средства за неговото построяване. Същевременно се въвежда и железопътен [[данък]], който се формира като част от поземления данък.<ref>Джалева-Чонкова, Анна, Евгени Костов, Милка Филипова, Ваня Харизанова. История на железниците в България.София, издателство на ВВТУ „Тодор Каблешков“, 1997. ISBN 954-12-0051-6. с. 72 – 74</ref> Липсата на достатъчно квалифицирани работници в България е заместена с 400 – 500 руснаци от дошлите в България части на избягалата от [[Русия]] [[Бяла гвардия|Врангелова армия]]. През [[май]] [[1924]] г. се открива и втора строителна секция в Лъджене, която извършва строителни дейности от km 20+000 до Лъджене.{{hrf|Колектив|1939|22}}<ref name="Симеонов, 52" />Строителните дейности напредват бавно поради трудния възстановителен период след Първата световна война, тежкият планински релеф и липсата на механизация. Скалите се разбиват с каменарски взрив, но цялата подготовка се извършва на ръка.{{hrf|Деянов|2005|134}} Скалните маси се извозват и насипват с вагонетки и колички. Там, където е възможно се използват и коли с животински впряг.{{hrf|Деянов|2005|135}} Полагането на [[релса|релсите]] започва през [[1925]] г.{{hrf|Колектив|1939|23}} Стойността на строителните дейности по тази отсечка възлиза на 80 милиона лева.{{hrf|Колектив|1939|25}}
 
На [[1 август]] [[1926]] г.{{hrf|Колектив|1939|23}} е пуснат в експлоатация първият етап от линията от [[Септември (град)|Саранбей]] до [[Велинград|Лъджене]]. Трасето е дължина 38,8 km. На тържественото откриване присъстват [[Министър-председател на България|министър-председателят]] [[Андрей Ляпчев]], [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите|министърът на железниците, пощите и телеграфа]] [[Кимон Георгиев]] и директора на Български държавни железници инж. Каракашев.
 
{{цитат|'''От 1 август 1926 г. заповядвам теснопътната жп линия Сарамбей – Лъджене да се открие с редовна експлоатация за превоз на пътници, багаж, колетни пратки, а от 5 август и за стоки и животни с дребни и вагонни пратки, голяма и малка бързина със станции Сарамбей, Соколица, Долене, Чуката и Лъджене и спирки Варвара, Баня, Бакърджийски хан и Дреновдол. Станциите Сарамбей, Чуката и Лъджене да извършват неограничена билетна, багажна, колетна и сточна служба в дребни и вагонни пратки, с голяма и малка бързина, а станциите Соколица и Долене само неограничена пътническа и багажна служба, и спирките Варвара, Баня, Бакърджийски хан и Дреновдол само за слизане и качване на пътници с третокласни билети.'''|гр. София, 28 юли 1926 г.
Ред 211:
Днес линията е демонтирана. В последните години преди закриването ѝ се движат пътнически влакове по направлението Септември – Варвара – Пазарджик, по два влака във всяка посока – един сутрин и един вечер. В по-далечното минало основното пътническо движение е от гара Пазарджик за Велинград и Добринище. Като товарен участък, Пазарджик – Варвара е важен в периода, когато товарното движение е в разцвета си.{{hrf|Колектив|1939|37 – 8}}
 
От [[1999]] г. Български държавни железници са готови с програмата за закриване на губещи железопътни линии, сред които е и Пазарджик – Варвара.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/09/04/252021_bdj_zakriva_gubeshti_linii/ | заглавие = БДЖ закрива губещи линии | достъп_дата = 29.09.2014 | дата = 04.09.1999 | издател = в. „Капитал“ | език = bg }}</ref> Поради загубите, които носи от 59 000 лв. на година и малкото пътници, които превозва в последните години на съществуването си – по 18 души на ден, железопътната линия е в тежко състояние на релсовия път и е закрита на [[1 октомври]] [[2002]] г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?issueid=699&sectionid=3&id=00001 | заглавие = Посрещаме Нова година със 140 влака по-малко | достъп_дата = 29.09.2014 | фамилно_име = Николов | първо_име = Христо | дата = 01.10.2002 | издател = в. „Сега“ | език = bg }}</ref> От 1 януари 2004 г. се преустановява експлоатацията на линията и започва нейното демонтиране.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135476310/issue/2429/postanovlenie-№-324-ot-23-dekemvri-2003-g-za-promyana-na-kategoriyata-na-zhelezopatni-linii-i-uchastatsi-ot-zhelezopatni-linii-i-za-preustanovyavane-eksploatatsiyata-na-zhelezopatni-linii | заглавие = Постановление № 324 от 23 декември 2003 Г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии | достъп_дата = 29.09.2014 | издател = ДВ. бр. 2 от 9 януари 2004 г. | език = bg }}</ref>
 
== Технически съоръжения ==
Ред 232:
 
== Произшествия ==
* [[28 август]] [[1963]] г. при възникване на пожар в дизелова мотриса 05 – 03 в открит участък между гара Костандово и гара Велинград, мотрисата изгаря непоправимо и е бракувана.<ref>Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 266</ref>
* На [[16 януари]] [[1991]] г. влак № 16104, който е теглен от дизелов локомотив 75007.5 при спускане от гара Костандово към гара Долене, в района на закритата спирка Дрянов дол, катастрофира поради счупена релса. Това е причина локомотивът да бъде бракуван.<ref>Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 252</ref>
 
== Любопитни факти ==
* След откриването на железопътната линия [[Пазарджик]] остава встрани от железопътните връзки изградени по това време и жителите на града обявяват [[2 август]] [[1926]] г. за [[траур]]ен.<ref>{{cite book |title= Гара Саранбей |last= Христович |first= Стоянка|year=2005 |publisher=Беллопринт |location=Пазарджик |pages=91 }}</ref>
 
== Теснолинейката в киното ==