Ят: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8588449 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 37:
}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През [[1945]] г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. Промените от 1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските.<ref name="РС">{{Цитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312 – 0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&stat=969 | format = | accessdate = }}</ref> По същото време в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в Пиринска Македония|агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население]] и заместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. Реформата от 1945 година спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.
Ред 57:
Още в [[18 век]] [[Василий Тредиаковски]] иска премахването на {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука. По-късно цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че {{Уникод|&#x463;}} служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В [[1904]] година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата {{Уникод|&#x463;}}. Проектът за реформа на правописа от [[1911]] година, изработен от [[Руска академия на науките|Императорската академия на науките]] е замразен със заповед на цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите ''выучить на ять'' и ''знать на ять'', означаващи „да научиш“, „да знаеш наизуст“.
 
През лятото на [[1917]] година с декрет [[Временно правителство|Временното правителство]] прави правописна реформа, която изхвърля буквата {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука, но за утвърждаването и&#768; са необходими още два декрета на съветската власт от декември [[1917]] и отново от [[15 октомври]] [[1918]] година. Както и в [[България]] правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата {{Уникод|&#x463;}} става символ на [[Бяла гвардия|бялата]] интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от [[Бяла гвардия|белите]], а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след [[Втора световна война|Втората световна война]]. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
 
През 50-те години Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и {{Уникод|&#x463;}} в печата, посочвайки, че изхвърлянето на {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ят“.