Уикипедия

Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 15:
[[Стефан Аврамов]] описва Иван Наумов така: {{Цитат|„Алябака б{{Уникод|ѣ}} високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см{{Уникод|ѣ}}лость, себеотрицание и в{{Уникод|ѣ}}ра въ д{{Уникод|ѣ}}лото го издигнаха предъ очит{{Уникод|ѣ}} на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит{{Уникод|ѣ}}. Въ велешко, прилепско и Поречието той б{{Уникод|ѣ}} единствениятъ войвода, който б{{Уникод|ѣ}} вселилъ страхъ въ редовет{{Уникод|ѣ}} на сръбската пропаганда, агентит{{Уникод|ѣ}} на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”}}
 
През [[1902]] година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в [[Одринско]] и [[Пашмакли]]йско. От началото на [[1903]] година е организационен войвода в [[Крушево (град)|Крушевско]]. По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град [[Крушево (град)|Крушево]]. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от [[Тодор Яковов]], станал четник при Алябака в периода 1903-1906.<ref>Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11</ref>
 
[[Картинка:Cheta aliabaka.JPG|ляво|мини|300п|Четата на Иван Наумов Алябака]]
След въстанието се оттегля в България. В София, през [[1904]] година, заедно с [[Мамин Колю]], след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на [[Борис Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>. Обикаля като войвода [[Велес|Велешко]], [[Прилеп (град)|Прилепско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Поречие]]то, но поради конфликт с велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] му е наредено от организацията да не се връща там.
 
[[File:Atanas-Ivanov-Iliya-Rusev.JPG|мини|Атанас Иванов от [[Съединение (град)|Голямо Конаре]] и [[Илия Русев]] от [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]], четници на Иван Алябака.]]
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбска въоръжена пропаганда]]. През декемрви 1904 година, заедно с войводата [[Боби Стойчев]], са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на [[Иван Наумов|Иван Наумов - Алябака]] гони [[Димитър Чуповски]] от Македония, заради пропагандирания от него [[македонизъм]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_13.html Из историята на Македонизма. Някои случки в живота на Димитрия Чуповски], http://macedonia-history.blogspot.com</ref>
 
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и [[Константин Кюркчиев]]. Тази чета участва в сражението на [[Битка на Ножот|Ножот]] и Попадийските чукари през юли [[1907]] година, заедно с другите, дошли от България чети - на [[Тане Николов]], [[Михаил Чаков]], [[Христо Цветков]], прилепските районни чети на [[Гьоре Спирков]] и [[Мирчо Найдов]] и селските чети на [[Секула Ораовдолски]] и [[Велко Попадийски]].
 
През август същата година, връщайки се от конгреса на [[Битолски конгрес на ВМОРО (1907)|Битолския революционен окръг на ВМОРО]] в [[Простране|Пространската планина]], на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 493 - 494.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 114.</ref> Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО<ref>Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Наумов_–_Алябака“.