Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 166:
На 11 октомври 1922 г., държавите от [[Антантата]] подписват с кемалисткото правителство [[Муданийско примирие|Муданийското примирие]], към което 3 дни по-късно се присъединява Гърция. Последната е принудена да предаде Източна Тракия, като евакуира православното (гръцко) население.
На 24 юли
=== Създаване на република ===
Ред 181:
Също така се предвижда прехвърлянето на всички научни и образователни заведения към Министерството на образованието и създаването на единна светска система на образование. Тези разпореждания важат и за чуждестранните учебни заведения и малцинствените училища.
През 1926 г. е приет нов [[Граждански кодекс]], в който са установени светските либерални принципи на гражданското право, определени са понятията за собственост, притежаването на недвижимо имущество – частно, съвместно и др. Кодексът е пренаписан от текста на швейцарския Граждански кодекс, по това време – най-напредничавият в Европа. По такъв начин законите на османското право остават в миналото, както и земевладелските закони от
Една от основните реформи на Кемал в началния етап на формирането на новата държава е в областта на икономическата политика, която се определя от недоразвитостта на социалната и икономическата структура. От 14-милионното население, около 77% живее в села, 81,6% са заети в селското стопанство, 5,6% – в индустрията, 4,8% – в търговията, а 7% – в сектора на услугите. Делът на селското стопанство в националния доход е 67%, на промишлеността – 10%. По-голямата част от железопътния транспорт остава в ръцете на чужденци. Банковото дело, застраховането, общинските предприятия, минните компании също са доминирани от чуждестранни капитали. Функциите на [[Централна банка]] изпълнява Отоманската банка, контролирана от британски и френски капитали<ref>Киреев Н. Г. ''История Турции XX в.'' – М.: ИВ РАН: Крафт+, 2007. с. 178</ref>.
|