Балканска федеративна република: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 42:
Идеята за Балканска федерация се появява отново по време на Втората световна война, като неин инициатор е българският комунистически деец от македонски произход [[Георги Димитров]]. Той я вижда като комунистическа федерация, която трябва да реши [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]].<ref name="маринов"/>
 
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР на Балканите се установяват просъветски режими на управление. В края на август [[1944]] г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през [[1947]] г. На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к). В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г. Към май [[1945]] г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски. В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].
 
Тази обстановка подтиква българския министър-председател и водач на БРП (к) [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за Балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи [[Социалистическа република Македония]], която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от [[Пирин]] до [[Шар планина]] (в замяна България ще получи обратно [[Западните покрайнини]]). За целта е стартирана политика на агресивна [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на българското население в Пиринско]] чрез принудителна смяна на етническото самоопределение, достигнала до регистриране като "македонци" дори на част живеещите в този район български евреи и руснаци-белогвардейски емигранти.