Бешище: Разлика между версии

В 19 век Бешище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Бешище (Bechischté) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители [[българи]] и 14 [[цигани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 – 81.</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Бешища'' има 1047 жители, от които 960 [[българи]] [[християни]], 75 [[власи]] и 12 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.]</ref>

В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Бешища'' има 1 280 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 148 – 149.</ref>