Богданци (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м карти-обратен-ред = да |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 31:
== История ==
=== В Османската империя ===
Църквата в селото „[[Свети Атанасий (Богданци)|Свети Атанасий]]“ е от първата половина 19 век<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=366&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Богданци | достъп_дата = 18 февруари 2014 г| дата = 2 юни 2008 г | издател = Повардарска епархија }}</ref> и е дело на [[Андон Китанов]].<ref name="Василиев 206">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 206 }}</ref> През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.32.</ref>. В края на [[19 век]] Богданци е голямо българо-турско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Богданца'' (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от
На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село [[Крондирци]], е разбита край Богданци от българска милиция.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>
В началото на 20 век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят [[Атанас Тодев]] от [[Мачуково]], а след него учителите [[Иван Бардаров]] от Щип, [[Сава Михайлов]], Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49 – 50, ISBN 9549514560</ref>
|