Брезница (дем Преспа): Разлика между версии

'''Брезница''' (изписване преди 1945 година '''Бр{{Уникод|&#x463;}}зница''', {{lang-el|Βατοχώρι}}, ''Ватохори'', [[катаревуса]]: ''Βατοχώριον'', ''Ватохорион'', до 1927 година ''Μπρέσνιτσα'', ''Μπρενίτσα'', ''Бресница'', ''Бреница''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170825 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπρένιτσα -- Βατοχώριον]</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]] с 34 жители ([[2001]]).

В 15 век в ''Брезница'' са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на [[19 век]] Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пресница'' (Presnitca) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]</ref>.

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Брезница има 620 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.]</ref>

В началото на 20 век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - 65 патриаршистки и 45 екзархийски.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=875&Itemid=369 Μπρέσνιτσα]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp 182-183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>

В 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва силно в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]], като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>

* [[1913]] - 765 души

* [[1920]] - 577 души

* [[1928]] - 605 души

* [[1940]] - 770 души

* [[1951]] - 175 души

* [[1961]] - 232 души

* [[1971]] - 94 души