Уикипедия

Кръстьо Българията: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 10:
==Биография==
[[Файл:Stone affair persons.jpg|ляво|мини|250п|[[Христо Чернопеев]], [[Яне Сандански]] и Кръстьо Българията]]
Кръстьо Българията е роден през 1874 година във [[Враца]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през [[1895]] година, за да се включи в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]], а след това от 1900 до края на 1902 година е [[Тиквеш]]ки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август [[1901]] година секретар на четата на Кръстьо Българията е [[Григор Тотев]].
 
[[File:Cheta of krustio vojvoda.jpg|мини|250п|Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е [[Христо Силянов]], седми е [[Васил Пасков]], а осми - [[Христо Караманджуков]]]]
Ред 19:
Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]].<ref name=[http://www.promacedonia.org/hk/hk_11.htm Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков]>Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода в Чокенския район с подвойвода [[Петър Чолаков]]. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село [[Хаджиталашман]], което е само на 20 километра от [[Одрин]], в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm Тракийско дружество „Антим I“, Бургас]</ref>
 
След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в [[Кочани|Кочанско]], където под негово ръководство действа [[Цено Куртев]]. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]. На 2 януари [[1905]] година над село [[Кнежево (Община Кратово)|Кнежево]], [[Кратово|Кратовско]], се провежда [[Скопски конгрес на ВМОРО|конгрес]] на [[Скопски революционен район|Скопския революционен район]]. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани [[Даме Груев]], [[Ефрем Чучков]], Кръстьо Българията, [[Мише Развигоров]] и [[Атанас Бабата]].
 
Кръстьо Българията участва във [[Балканска война|Балканската война]] и после в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] като войвода на чета №16, а по-късно във 2 рота на 6 охридска и 3 рота на 11 серска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 104, 892.</ref> На 18 май 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=113 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86 - 87.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръстьо_Българията“.