Български народни песни (сборник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 33:
:{{цитат|На 20.08.1852 Димитър Миладинов до Александър Екзарх съобщава, че Виктор Григорович записал от майката на Миладинови „една болгарска песма“ и продължава, че Григорович настоятелно го молел да напише „граматика на говоримия днес български език“.}}
 
Константин Миладинов от своя страна е насърчаван от българските студенти в [[Москва]] ([[Любен Каравелов]], [[Райко Жинзифов]], [[Сава Филаретов]], [[Васил Попович]] и други) да издаде сборника там, но не успява да намери руски издател, понеже песните са написани на [[гръцка азбука|гръцката азбука]]. Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през [[1860]] г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ [[Йосиф Щросмайер]], който симпатизира на български народ, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на [[кирилица]]:
 
:{{цитат|Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.}}
Ред 59:
Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет [[Райко Жинзифов]] от [[Велес (град)|Велес]]. Други сътрудници на братя Миладинови ([[Васил Чолаков]]) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
 
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. [[Михаил Хитрово]], [[Чарлс Калверт]] и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф [[Рехберг Ратенльовен]] от 29 октомври [[1861]] г. епископ Йосиф Щросмайер пише:
 
: {{цитат|''„Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“''}}