Разлика между версии на „Венелин Ганев“

20 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
 
== Биография ==
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{Citation |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf</ref>.
 
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
 
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].{{hrf|Недев|2007|621}} По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на 18 септември [[1946]].<ref name="ташев"/>
 
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията.<ref name="ташев"/> На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>
 
Венелин Ганев умира на 25 март [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
 
== Библиография ==
111 945

редакции