Уикипедия

Генерал Тодоров (село): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 23:
В землището на селото се намира средновековната [[скална църква]] „[[Свети Пантелеймон (Генерал Тодоров)|Свети Пантелеймон]]“, която в античността е била светилище на [[Асклепий]]. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски]].<ref>Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.</ref>
 
През [[1519]] година Припечене е оризарско село, султански [[хас]] в [[Кюстендилски санджак]] с приход от 10 400 [[акче]]та. Населявано е от 6 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 39 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.</ref>
 
През [[19 век]] Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Препечина'' (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.</ref>
 
[[Георги Стрезов]] към [[1891]] пише за селото:
 
{{цитат|Препечен, село край левия бряг на [[Струма]] между [[Левуново|Ливуново]] и [[Марикостиново|Марикостово]], последно село от Мелничката каза. 45 къщи българе и 10 турци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.]</ref>}}
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в селото живеят 198 души, от които 114 българи [[християни]] и 80 турци. <ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.]</ref>.
 
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Припечене (''Pripetchen'') се състои от 48 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година двама души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.</ref>
 
През [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref>
 
На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на [[генерал]]а от [[пехота]]та [[Георги Тодоров (офицер)|Георги Тодоров]]. На следващата година то има 837 жители.<ref>Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 71.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Генерал_Тодоров_(село)“.