Васил Главинов: Разлика между версии

През 1894 година по указание на [[Димитър Благоев]] се връща във Велес и основава първата социалистическа група в Македония. През втората половина на 1896 година създава в София [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], в която членуват още [[Велко Марков]], [[Никола Русински]], [[Никола Карев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Андон Шулев]], [[Атанас Раздолов]], [[Стойно Стойнов]], [[Гиго Драндаров]], [[Лазар Главинов]] (брат на Васил Главинов), [[Димо Хаджидимов]] и други. От 1895 издават своя пръв вестник „[[Революция (1895)|Революция]]“<ref>Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.68-70</ref>, а през 1898 година издават по-добре оформения идейно „[[Политическа свобода (вестник)|Политическа свобода]]“ (1898 - 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли [[1900]] година в [[Крушево (град)|Крушево]], където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

В София Главинов поддържа дърводелската си работилница на ул. „Мария Луиза“ и същевременно участва активно в дейността на БРСДП. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904-1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група<ref>Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.71-73</ref>. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с [[Григор Василев]], [[Димо Хаджидимов]], [[Павел Делирадев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Ангел Томов]]. Създават солунската [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], която става неразделна част от БРСДП (т.с.)<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 40-41.</ref>. Тогава става близък на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и изпълнява различни задачи, като обикаля [[Одрин]], [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]], [[Ксанти]], [[Сяр]] и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят [[Александър Мартулков]], Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински<ref>Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.75</ref>. В [[Солун]] и [[Битоля]] от [[1909]] година издава вестник „[[Работническа искра (1909 - 1911)|Работническа искра]]“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.<ref>[http://bulmak.blogspot.com/2008_05_01_archive.html#3157408460193993442 „Работническа искра" бр.4/1909-Битола]</ref>