Отваря главното меню

Промени

100 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на [[12 век|12]] и първата половина на [[13 век]]. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на [[17 век]] жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
 
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от [[1611]]–[[1617]]1611–1617, [[1650]] и [[1660]]. Поминък на населението през [[19 век]] са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През [[1860]] на мястото на малък [[параклис]] от [[1804]] е построена [[Църква (сграда)|църква]]та „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ ([[паметник на културата]]).
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след [[1878]] към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
 
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–[[1879]]1878–1879 е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
 
През [[1890]] година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на [[19 век]] [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188]</ref>. .
 
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди [[1900]]). През [[1901]] година селото е посетено от [[Гоце Делчев]]. Тук той научава новината за [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на [[1902]] година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.</ref> Активна революционна дейност развива учителят [[Стоян Стаменов]], войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] [[1903]] година четата е разбита от турците.
 
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.</ref>
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] [[1912]]–[[1913]]1912–1913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на [[Седма Рилска дивизия]], която се явява в тила на турската войска, укрепена в [[Кресненски пролом|Кресненския пролом]]. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.</ref>
 
Поминък на населението и след [[1912]] година са земеделието и животновъдството. През [[1933]] година е учредено кредитното [[кооперация|кооперативно]] сдружение ''Доверие''. След [[1914]] жители от Гореме презаселват село [[Будилци]]. През [[1958]] година е основано [[ТКЗС]], от [[1968]] — към ''[[Горско стопанство]]'' (днес ''Държавно лесничейство'') в село [[Цапарево]]. След [[1956]] година населението намалява поради постоянни изселвания към [[Сандански]], [[Струмяни]] и [[Благоевград]].
 
== Културни и природни забележителности ==
Църквата „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ е голяма трикорабна [[псевдобазилика]], с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в [[интериор]]а имат дървените касетирани тавани с две слънца върху централния таван, рисуваният [[иконостас]].
 
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа [[огражденско-малешевска къща]], от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила [[Българско възраждане|възрожденската]] селищна структура. Селото е купно. То е [[електрификация|електрифицирано]] и [[водоснабдяване|водоснабдено]]. Началното училище ''Гоце Делчев'' от [[1948]] до [[1986]] е основно.
 
== Личности ==
109 652

редакции