Градско (община Градско): Разлика между версии

Източно от селото се намират останките на древния град [[Стоби]]. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след [[земетресение]] през [[518]] г. след Христа, а по късно околността става известна като '''Пустия град''', '''Пустоград'''.

В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, нахия [[Клепа]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 – 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Градско има 110 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 158.]</ref>

В началото на [[20 век]] жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Градско има 144 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 118 – 119.</ref>