Отваря главното меню

Промени

м
Бот: премахване на уикивръзки към години
== Зараждане на андартско движение ==
=== Причини за появата ===
След като [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година оставя цяла [[Македония (област)|Македония]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]], преобладаващото българско население започва да изгражда революционни структури по примера на [[БРЦК]], които да отвоюват свободата си с въоръжени въстания. Създадената през [[1893]] година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|БМОРК]] организира своите комитети главно в областите, където българското население съставлява основната част от населението. След създаването на първите си чети през [[1897]] година влиянието на организацията се засилва и придобива голяма популярност сред цялото българско население в Македония. Освен в защита на интересите на местните българи, организацията служи и в интерес на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. От декември 1903 година до септември 1904 година 161 села гонят гръцките си свещеници и преминават с църквите си към Екзархията. Постоянно увеличаващият се процент [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]], които приемат върховенството на Екзархията заплашва интересите на Цариградската патриаршия в региона, и на [[Гърция]], която в този момент е изолирана.
 
След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 година [[Етники Етерия]], организацията, виновна за избухването на войната, е разпусната от гръцкото правителство. Подписаният [[Цариградски договор (1897)|Цариградски договор]] унижава Гърция и я поставя в незавидно положение. Поради тази причина до 1903 година гръцката държава ще се противопоставя на формирането на въоръжена пропаганда в Македония. В периода 1898 – 1902 година ВМОРО придобива изключително влияние в Македония. Традиционната вражда между патриаршисти и екзархисти в областта търпи засилване, тъй като отделни патриаршисти подпомагат турските власти и/или се корумпират до такава степен, че отблъскват голяма част от населението на страната на ВМОРО. Събитията като [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], опита за въстание на [[Анастас Янков]] и [[Коте Христов]] в [[Костурско]] и последвалото [[Илинденско-Преображенско въстание]] от 1903 година провокират намесата на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя. Това води до активизирането на гръцките власти по отношение на Македонския въпрос.<ref name="Gounaris">[http://www.scribd.com/doc/49281820/The-Macedonian-Struggle-1903-1912-by-Basil-K-Gounaris Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903 – 1912. Paving the Way for the Liberation]</ref>
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос (дипломат)|Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
 
През [[1902]] година [[Йон Драгумис]] се включва в дипломатическите среди и е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите. Създава тайната организация „Амина“ (Защита) заедно с [[Филипос Капетанопулос]], [[Теодорос Модис]], [[Христос Думас]] и други<ref>[http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/570784 Η Οργάνωσις του Ελληνισμού εις την Περιοχήν Πελαγονίας ]</ref>, в статута на която влиза идеята за четническо движение. Скоро такива организации се появяват в [[Гевгели]], [[Енидже Вардар]], [[Негуш]] и [[Солун]]<ref name="Gounaris" />. Заедно с [[Павлос Мелас]] през 1904 година започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Германос Каравангелис<ref>[http://macedonia-science.org/news.php?extend.364 Трайкова, Весела, „НАЧЕНКИ НА АНДАРСКОТО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ ­ КАРАВАНГЕЛИС, ЙОН ДРАГУМИС И ДЕСЕТИНАТА КРИТЯНИ“, списание „Македонски преглед“, Година XXIV, 2001, кн. 1, 45 – 60 с]</ref>.
 
Впоследствие в Атина се създава [[Македонски комитет (Атина)|македонски комитет]] под ръководството на журналиста [[Димитрис Калопотакис]], който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. Започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през [[1903]] година пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от [[Крит]] и [[Мани (област)|Мани]]. Германос Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и [[Лерин]]ско като продължава да развива пропагандата.
 
[[Картинка:Anastasios Siormanolakis Ber.jpg|ляво|мини|Реч в Елия край [[Бер]] на [[Анастасиос Сьорманолакис]] (от Бер), главен организатор на гръцкия комитет в града, на 12/25 юни 1904 по време на гръцки революционен конгрес, прикрит под формата на екскурзия. „Екскурзиантите“ идват с четири влака от Солун, Битоля, Воден и Негуш. Събират се около 4000 души. Присъстват солунският митрополит [[Александър Ригопулос|Александър]], костурският [[Герман Каравангелис|Герман]], воденският [[Стефан Даниилидис|Стефан]], берският и негушки [[Константий Исаакидис|Константий]], [[Гръцко консулство в Солун|генералният консул]] в Солун [[Ламброс Коромилас]], преводачът [[Теодорос Аскитис]]]]
105 980

редакции