Гърчище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м села в македония
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 31:
В края на 19 век Гърчище е българско село в [[Тиквеш]]ка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Гърчище)|Свети Архангел Михаил]]“ е от 1849 година. На два километра южно от селото, в местността Долни лозя, край пътя за Гявато и Богданци, се намират развалините на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.valandovskaparohija.com.mk/ZaParohijata.aspx | заглавие = За парохијата | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Валандовска парохија | език = | цитат = }}</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Гърчища'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.]</ref>
 
В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> На 18 ноември 1899 година [[Андон Кьосето]], [[Михаил Апостолов]], [[Атанас Бабата]] и [[Душо Желев]] убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560</ref>
 
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>