Балкан (завод): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Балкан|Балкан}}
'''
В своята история заводът носи следните наименования: Държавна самолетна фабрика, Велосипеден и мотоциклетен завод, Завод за леки автомобили „Балкан“, Обединено стопанско предприятие „Балкан“, Обединени заводи „Балкан“, Машиностроителен комбинат „Балкан“, „Балкан“ ЕООД, „Балкан“ АД.
В завода са сглобявани:
== Производство на самолети ==▼
* [[самолет]]и: „Авиа“, „[[Лаз-7|Лаз]]“, „ДАР“ (1943 – 1954);
* [[лек автомобил|леки автомобили]]: „Балкан“, „[[Москвич Алеко|Москвич]]“ (1966 – 1990), „[[Пирин-Фиат]]“ (1966 – 1971), [[ван]] „[[ГАЗ]]“;
* [[мотоциклет]]и: мотоциклети „[[Балкан (мотоциклет)|Балкан]]“, мотопеди „[[Балкан (мотопед)|Балкан]]“;
* велосипеди „Балкан“;
* [[мотокар]]и.
Проектирани са също [[микробус]]и „Балкан“ и „Рила“, лекотоварни автомобили (пикапи) „Балкан“ и [[фургон]]и, но техническите проекти не са стигнали до масово или поне серийно производство.
[[Файл:Dar10.jpg|мини|350п|Самолет „ДАР-10“, 1942 г.]]
{{основна|Държавна самолетна фабрика (Ловеч)}}
През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от [[Ньойски договор|Ньойския договор]], и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката.
Новината за построяването на завод не е посрещната в Ловеч с въодушевление поради това, че ще трябва да бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (съкратено '''ДСФ''') [[File:Laz7m-52.jpg|thumb|350px|Лаз-7М]]
В
* '''„ДАР-
* '''„[[Avia B-135|
* '''„[[ДАР-10]]“''' е замислен като дивизионен разузнавач. Неговата разработка е започнала в ДАР, но прототипът е изграден в ДСФ. Това е високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този самолет е по-бърз от „[[Avia B-534|АВИА-534]]“, но при катастрофа в мъгла през 1942 г. прототипът е унищожен.
* '''„ДАР-10Ф“''' е разработка на инж. Ц. Лазаров. С двигател „Фиат“ самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет – за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой. Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 г., но този самолет не влиза в серийно производство.
* '''„[[Лаз-7]]“''' и '''„Лаз-7М“'''. Самолетът е конструиран от инж. Лазаров и колектива му от конструктори. Моноплан, долноплощник, предназначен за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти. Това е изключително успешен самолет и е най-масово произвежданият самолет в България – 160 броя „Лаз-7“ и 150 броя „Лаз-7М“.
* '''„Лаз-8“''' е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е изработен само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на
Взето е решение за окончателно закриване на самолетното производство в България през 1954 г. В резултат много от младите специалисти, инженери, техници и добре обучени работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията, са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 1950-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.
Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Предлагат в [[Ловеч]] да започне производството на [[автомобил]]и и [[мотоциклет]]и, за което фабриката разполага с нужния технически потенциал и има висококвалифицирани специалисти.▼
== От 1954 г.: нови продукти ==
След закриването на самолетостроенето неколкократно се сменя името и производствената номенклатура на предприятието. Получава наименованието Велосипеден и мотоциклетен завод, Завод за леки автомобили „Балкан“, Обединено стопанско предприятие „Балкан“, Обединени заводи „Балкан“, Машиностроителен комбинат „Балкан“.
▲Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Предлагат в
=== Мотоциклети и велосипеди ===▼
От 1965 г. заводът носи името '''„Балкан“'''. Той става стопански [[комбинат]], в чийто състав са включени 6 завода – завод за леки автомобили, завод за двуколесни превозни средства, завод за механични изделия, чугунолеярен завод, завод за пластмаси и каучук, инструментален завод. От 1971 г. като завод от системата на [[ДСО]] „Балканкар“ произвежда детайли и агрегати за [[електрокар]]ното и мотокарното производство на България.
[[File:Balkan01.jpg|мини|350px|Мотоциклет „Балкан“]]▼
=== Леки автомобили ===
Към края на 1950-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български лек [[автомобил]], като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика.▼
{{основна|Москвич Алеко}}
▲Към края на 1950-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български
Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 г. По същото време в двора на завода
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник-главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.
[[File:ALEKO_M-2141S_(front_view).jpg|мини|350п|„Москвич Алеко“,
Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената „геометрическа разработка“, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основният отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.
=== Пикапи и микробуси ===
Паралелно с лекия автомобил е изработен и прототипът на лекотоварен автомобил, базиран на ''Volkswagen Transporter'', чийто дизайн е почти идентичен с оригинала. През септември 1960 г.
През 1962 г. усилията на конструктивния отдел са насочени към създаването на лекотоварен автомобил с полезен товар 800 кг и
Въпреки всичко проектантската дейност продължава и през 1965 г. заводът представя макет на нов, по-модерен вариант на микробус, а през 1966 г.
През 1967 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския панаир]] е показан прототипът на „Рила 700“
▲=== Мотоциклети и велосипеди ===
{{основна|
▲[[File:Balkan01.jpg|мини|350px|Мотоциклет „Балкан“]]
▲{{основна|Москвич Алеко}}
== От 1990 г.: мотокари и велосипеди ==
Дружеството е приватизирано в първата вълна на масовата [[приватизация]] през 1995 – 1997 г. „Балкан“ е частно акционерно дружество със 100 души персонал от 1997 г. „Напредък холдинг“ притежава 44 % от капитала към 2011 г.<ref>„Голяма енциклопедия България“, том 1, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011. с. 162</ref>
{{Портал Авиация}}▼
== Източници ==
<references />
{{commonscat|Balkan, Lovech}}
== Външни препратки ==
* [http://www.balkan-bg.com/ Официален сайт]
* [http://www.lostbulgaria.com/?p=2358 Производствена линия за сглобяване на автомобил
* [http://www.carhistorybg.com/ Статия на Иван Колев]
▲{{Портал Авиация}}
[[Категория:Балкан (завод)| ]]
[[Категория:Производители на
|