Долене: Разлика между версии

Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от [[1570]] и [[1665]] година. Според първият регистър в селото живеят 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 12 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.555-556</ref> През периода [[16 век|16]] – [[19 век]] в землището на селото се провежда прочутият [[Долянски панаир]] – един от най-големите панаири в европейските предели на [[Османската империя]].<ref>Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59-82</ref> За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът [[Евлия Челеби]], посетил го през [[1670]] година. Той пише следното: {{цитат|Веднъж в годината в сезона на черешите на това пространство се събират хиляди хора от [[Румелия (област)|Румелия]], [[Арабски полуостров|арабските страни]], [[Персия]], [[Индия]], [[Самарканд]], [[Балх]], [[Бухара]], [[Египет]], [[Сирия]], [[Ирак]] и от всички кътове на [[Европа]], с една дума, всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни и многобройни стоки на този панаир.<ref>[http://www.promacedonia.org/ech/ech_6.htm#c20 Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.277-280]</ref>}}

През [[1873]] година в селото се изгражда черквата „[[Успение Богородично (Долене)|Успение Богородично]]“ – паметник на културата с местно значение. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене (Dolené) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители [[българи]]. <ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149. </ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в селото живеят 600 българи християни<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.]</ref>.

Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на ''Долени'' се състои от 736 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.186-187.</ref>

При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година 34 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref>