Панчо Дорев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 54:
 
=== Български дипломат ===
От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица [[Будапеща]]. След [[Първа световна война|Първата световна война]] между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във [[Виена]], [[Австрия]], в 1921 година е съветник на българската легация в [[Лондон]], [[Великобритания]], между [[1922]] и 1923 е генерален консул в [[Александрия]], а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в [[Прага]], [[Чехословакия]].
===Учен===
Научните интереси на Дорев са свързани с историческата съдба на българите в Македония по време на Османското владичество и с развитието на българския национален въпрос в началото на 20 век. Главата „Генезис и развой на Югославянския въпрос“, публикувана в книгата му „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ през 1924 г. (с. 59-78), е определяна от по-късни изследователи като ''„едно от най-добрите постижения на историографията от междувоенния период... най-цялостното и задълбочено самостоятелно изследване върху този иначе широко обсъждан проблем“''.<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_Участието_на_Сърбия_в_Голямата_война_и_българската_историография_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 252.]</ref>