Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от [[1570]] година под името ''Дреновци''. През същата година в него живеят 4 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 17 [[християни|християнски]] домакинства. <ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.630-631.</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Дреновца'' (Drenovtza) е посочено като село с 20 домакинства и 55 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 - 151.</ref>
Към [[1900]] г. според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на село ''Дрѣновци'' брои общо 200 българи-християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 187.]</ref>
