Дъбово (дем Пеония): Разлика между версии

'''Дъ&#768;бово<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' или '''Дъмбово''' (изписване до 1945 година '''Д{{Уникод|ѫ}}бово''', {{lang-el|Βαλτοτόπι}}, ''Валтотопи'', [[катаревуса]] ''Βαλτοτόπιον'', ''Валтотопион'', до 1927 година [[катаревуса]] ''Δάμποβον''/''Ντάμποβον'', ''Дамбовон'', димотики ''Δάμποβο''/''Ντάμποβο'', ''Дамбово''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170279 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δάμποβον - Βαλτοτόπι]</ref>) е [[село]] в Гърция, дем [[Пеония (дем)|Пеония]], област [[Централна Македония]] с 346 души население ([[2001]]).

В 19 век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Дъбово)|Св. св. Константин и Елена]]“ в източния край на селото е от средата на XIX век.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_k2&view=item&id=88&Itemid=345 | заглавие = 17. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Βαλτοτοπίου | достъп_дата = 2014-06-23 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | език = | цитат = }}</ref> „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Дъбово (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Д{{Уникод|ѫ}}бово (Дамбово)'' е село в Гевгелийска каза с 276 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.]</ref>

Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.</ref>

В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България. В рапорт от Солун през април [[1914]] година българският дипломат [[Сократ Тодоров]] пише:

На мястото на българското население са настанени гърци бежанци от малоазийското елинизирано българско село [[Къздервент]].<ref>[http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.]</ref> През [[1926]] години селото е прекръстено на Валтотопион.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 89 семейства и 318 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>