Евла (община Ресен): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 30:
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „[[Възнесение Господне (Евла)|Свето Възнесение Господне]]“.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 28 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
В 19 век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Ехла'' (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Ехла'' има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Ехла'' има 384 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.</ref> Българската църква „Успение Богородично“ е построена през 1848 година<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.</ref>.
 
В края на 20-те години на [[ХХ век]] в селото работи като учител [[Спас Цветков]], който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.<ref>ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.</ref>