Емборе: Разлика между версии

В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Ембория'' е споменато с 14 глави на семейства и двама неженени: ''Никола, Михал, Леко, Йорг, Димитри, Йорг, Божин, Стайко, Никола, Стамат, Мано, Стано, Стефан и Райко'', и две вдовици ''Йелена и Мара''. Общият приход за империята от селото е 952 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 121</ref>.

 

 

В края на XIX век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Леринския митрополит. В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в 1876 година (или в 1868<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84 – 100.</ref>) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава [[Арсени Костенцев]] и училището започва официално да се нарича ''българско''.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref>

 

 

Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и Еленица – на северозапад в гората с храмов празник Константин и Елена. В училището, издържано от [[Христо Върбенов|Христо]] и [[Никола Върбенов]]и, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и [[Арсени Костенцев]], а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит [[Калиник Дебърски и Велешки|Калиник]] се опитва чрез пашата от [[Сервия|Селфидже]] да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 615.</ref> е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 21 – 22.</ref>

 

 

{{цитат|Оттук <nowiki>[Липинци]</nowiki> на 1 час на юг лежи смесеното село ''Ембор'' с 22 мохамедански къщи и 53 нуфузи. Християнските къщи са 46 със 105 нуфузи. Данъкът е 7900 пиастри, десятъкът – 10000 пиастри, а инание-аскерие на християните – 3150 пиастри... В селото има 1 джямия и 3 църкви, а също така и домът, в който през повечето време живее ''Могленският'' митрополит. Тук има достатъчно вода и градини с различни плодни дървета и 1 мелница. Почвата на това село е много плодородна. Жителите са предимно българи и турци коняри. Село Ембор отстои на час и половина от Кайляр, на три четвърти час от [[Влашка Блаца|Блаца]] и на час и половина от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], където жителите му продават своите произведения и брашно. Разположено е в склоновете на Вермийската планина, близо до северозападната граница на каазата.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 169.</ref>}}

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Емборе има 1&nbsp;320 жители [[българи]] и 200 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.]</ref> В началото на 20 век почти цялото Емборе е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 1&nbsp;640 българи екзархисти и 120 [[гъркомани|патриаршисти]]. В селото функционират три български училища – две основни и едно прогимназиално.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178 – 179.</ref> Главен учител е [[Никола Киров]] – Майски, а търговецът Ник. Андреев притежава дюкяни в Емборе<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37, 52</ref>.

 

 

Като будно българско село Емборе пострадва значително от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]]. След няколко заплашителни писма (вижте [[s:Писмо до жителите на село Емборе от гръцки андарти]]) на 27 април 1907 година селото е нападнато от гръцки андарти и отчасти опожарено, при което загиват няколко жени.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Местните българи са подложени на терор, изнасилвания и друг натиск от страна на гръцката администрация и членовете на бившите гръцки чети<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/en/carnegie/chapter4_3.html Report of the International Commission to inquire into the causes and conduct of the Balkan wars, published by the Endowment Washington, d.c. 1914, p. 200.].</ref>, в резултат на което част от българското население се изселва в [[България]].

 

 

 

Съборът на селото е на [[Мина (светец)|Свети Мина]].<ref>[http://www.kozani.gr/tourism/index.php?option=com_content&task=view&id=44&Itemid=75 Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης. Θρησκευτικές γιορτές]</ref>

 

=== Преброявания ===

 

== Личности ==