Живалево: Разлика между версии

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]]-[[1619]] година селото е отбелязано под името ''Живалева'' с 8 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 5 джизие ханета в ''Живалева''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.</ref>

В 19 век Живалево е изцяло българско село в Кратовска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Живалево има 165 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.]</ref>

Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 16 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Живалево (Jivalevo) има 160 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.</ref>